Когато обичаш някого, си готов да направиш всичко за него, включително да се опиташ да го забравиш, обаче дали ще успееш, зависи от това какво точно те е свързвало с този човек.
Има чувства, които не могат просто ей така да бъдат забравени,  могат да бъдат подтиснати, но никога няма да изчезнат напълно.
Tе просто заспиват, докато някой спомен не реши да се размърда, подтикнат от неща, който ни заобикалят в даден момент (дума, песен, място, действие и др.), тогава те просто се събуждат. Но ако се събудят като омраза, значи не си обичал истински.
Хората казват, че от опит глава не боли, да наистина е така, но да забравиш някого, когото си обичал истински, значи да разкъсаш душата си на малки частици. A всяка една частица притежава различни "свойства". Имено те определят характера на човека, но само и единственно когато са едно цяло и работят като добре смазана машина.
Сглобяването на душата е далеч по-сложно от това на обикновен пъзел, съставен от хиляди парченца, тъй като идята не е просто да сложиш всяка частица на мястото ù, след което да си кажеш готово, всичко вече е както трябва, защото ако не внимаваш с начина, по който боравиш с всяка една от тях, има вероястнот те да загубят част от "свойствата", които притежават или иначе казано, ти би могъл да загубиш голяма част от себе си, дори е възможно да промениш характера си изцяло, като почнеш от основите. Промяната може да бъде както към добро, така и към лошо, но ако не искаш да се промениш, по-добре остави частиците сами да се наредят, без да им оказваш каквото и да е било влияние, единствнеото нещо, което трябва да направиш, е да им дадеш достатчно време.