Дали те срещнах?

Търсих те. Дълго време - ден, седмица, година. Търсих те всяка секунда, всеки миг. Взирах се във всяко лице и исках в него да видя теб. Търсих те във всяка усмивка, във всеки поглед. Търсих те в утрото и в мрака. Търсех те, но никога не те намирах и мислех, че всичко това е напразно. Тогава потъвах в самота. Когато не те откривах, животът ми губеше смисъл. Защото когато си сам, когато няма кой да те прегърне, когато никой не би ти подал ръка, болката от празнината те задушава. И така до кога? В този миг имаш чувството, че тази самота ще е вечна. Но не... А може би след тъгата идва щастието, след сълзите идва усмивката, след самотата идва любовта. И ето...

Един ден те видях - случайно, необикновено. Но дали това беше ти? Дали ти беше човекът, който толкова дълго търсех? Дали ти щеше да успееш да докоснеш ледената ми душа, за да я разтопиш и да я накараш отново да живее? Дали ти щеше да бъдеш истински или и ти щеше да разбиеш сърцето ми? Тогава изпитах страх. Страх от любовта, която ме стопли още в първия миг, в който те зърнах. Страх от гласчето в главата ми, което нашепваше, че това си Ти - този, който съм търсила винаги.

Ти беше там - мил, нежен, истински. Ти беше онзи който погледнах на снимката и дъхът ми спря. И в този момент ти зае мястото на  утрото и нощта ми, превзе съня ми и се впусна устремено в мислите ми. Ти  стана всичко, което съм искала, което съм търсила и което би ме направила щастлива. Ти стана идеалният, този, който вече боготворях.

 Но ти беше тук - в сърцето ми, но  те нямаше в живота ми. Защото ти си само гласът, който чувам в слушалката. Ти си лицето което съзирам в снимка. Ти си човекът, който не познавам, но същевременно и този, който желая и който ме кара да живея.

 Може би фактът, че ще те видя, ме кара да се усмихвам. Може би начинът, по който ми показваш, че ме желаеш, ми дава надежди и ме кара да мисля за нас. Да, за нас като едно цяло, защото усещам, че когато те няма, я няма и онази част от мен, която вече ти принадлежи. Усещам празнина, която само ти можеш да запълниш. И сега единственото нещо, за което копнея, е мига, в който ще те видя, ще ме прегърнеш, ще усетя топлината, мириса, ударите на сърцето ти, ръцете ти, за които толкова дълго копнея. И тогава ще погледна в очите ти и ще видя любовта ти. Ще те усетя истински и тогава ще почувствам, че отново живея! И ще извикам: ОБИЧАМ ТЕ.