Давам

Давам

Да вам – Да на вас

Ще дам и ще се чувствам добре. Ще усетя, че съм полезен и ще допринеса с нещо на човека до мен – от семейството, приятелите, колегите. Достатъчно е да се наглася, че не се ощетявам, че имам достатъчно и мога да дам. С това се освобождава място за нови придобивки при мен, за нови възможности да запълня освободеното място.

 Усещането е приятно, когато видиш погледа на човека приемащ  добрата дума, усмивката, заема, подаръка... Да разбереш нуждите на някой и да пожелаеш да помогнеш. Да откликнеш на молбата му или за малко да се поставиш на неговото място. С интуицията  и желанието да намериш верния начин как да дадеш, без да обидиш, как да дадеш, без да накараш другия да се чувства задължен и как да дадеш, за да доставиш радост.

Помощ или утеха, разбиране и вдъхване на сила, подобряване на настроението и всичко, което излиза с добро намерение и е насочено към обкръжението ни е добрата енергията, с която захранваме другите. Достатъчно е да им подаряваме от сърце, без умисъл, че с това ще имаме да вземаме в замяна нещо друго. Да не се пазарим и да не намекваме, че ни е необходима отплата за вложените чувства във взаимоотношенията, положения труд или финансовата стойност на предоставения подарък.  

Важно е, когато сме дали да не съжаляваме, да не премятаме в мислите си, че сме направили нещо много стойностно, а да го приемем като обикновено, но необходимо и за нас и за другия. Ние получаваме удовлетворение от това, изпитваме и радост от споделянето.

За да има даване е необходимо да има получател, а получателя е живото същество, което с благодарност приема дареното, тази благодарност е насочена към нас и с нея сме доволни, че сме допринесли за благоразположението на някой. Така доказваме и на себе си и на другия, че всичко, което е предоставено навън се връща при нас. Не е задължително да е от същото място, идва неочаквано от друго, а вида, и размера са неочаквани.

Отплатата е личното удоволствие от извършеното, любовта, с която сме го направили и която ни облива изцяло.