Де е българското

„Де е българското”

„Славни времена бяха за футбола в Благоевградски окръг”- каза футболният съдия Барето. Е да, всяко нещо си има златни години. И България е имала. Сигурен съм, че чужденец поживял година-две в България; добре опознал манталитета и бита на българина днес, няма да повярва каква история сме имали. Да, каква история 

... История с главно „и” бих казал... Ще каже „This is a stupid legend, man”, сиреч - това е някаква тъпа легенда. Нормално! При вида на цяла нация коленичеща пред поп-фолка и Слави Трифоноф, надали някой би повярвал, че някой някога се е борил тази държава да бъде свободна. И все пак някой някога е повярвал в народа си.

            Стар, изнемощял дядо Йоцо свалил своите окови на робството и повярвал и мечтал. Силно мечтал да види просперитета на България, докато е жив.

Със силен дух, решителност и жертви освободиха родината. Освободиха я, а сега какво?! Пак поробена, в безизходица, с вързани ръце и уста, седи и гледа турски сериали, възхвалява американските „happy end”-oве  и си вика: „Брех, такъв живот да живееш..”

            Откриването на „Софийски университет” – 1885 г. до тогава процентът образовани хора – 15. Това е XIX в, а знаещите можем да ги строим в две редици и да им видиш края. Как да запазим българското като тези, които го помнят, отдавна са се споминали? Няма кой да разкаже, да разпространи завета на дедите ни.

            И докато пишем есета, дебатираме и се бием, българското си отива с така наречената „емиграция на младото поколение” или пък „отлив на младите хора”. Отиваме си един по един – ентусиазирани, готови да покорим света. И светът печели. Можем да проследим колко българи са успели да постигнат целите си извън България. Колко българи са се доказали извън държавата ни. И останалите, които просто се стремят към друг начин на живот. Да се отърват от теглото на българската система. Децата, жената, куфарите и отивай да лепиш плочки в Норвегия. Те не са предатели, че са напуснали страната, че ще живеят в друга култура. Просто са смели, събрали са кураж и се опитват да намерят себе си другаде. И точно в тези българи смятам, че е българското. След време те забравят за Бойко и Първанов, за Станишев и... Царя, и ще помнят историята, която са учили в училище – неподправена, възхваляваща; природата - неповторима, българска. Ще помнят близките си, приятелите си и всички добри хора, които са срещнали в България. Те са българи и пазят българския плам в сърцата си. Те са българи и помнят Българското!