Говорим много за любов, за щастие, за живот... Чe любовта боли, че щастието е илюзия, че животът няма смисъл. Твърде критични и песимистични сме станали за годините, в които имам ясни представи за случващото се около мен. Не мисля, че любовта боли... По-скоро ни сърби. Или всъщност хем боли, хем сърби. Има ли угодия въобще?! Щастието ли... има го! Но трябва да го видиш. С всички тези "черни" мисли, че го няма, че всичко е само болки, мъки, сълзи как, по дяволите, ще видиш НЕГО. А то е тук, протегни се и го вземи. Нали не би искал да ти го вземат под носа. Колкото до живота... неговият смисъл винаги е бил в това, че е безсмислен. Ако знаехме за какво живеем, щяхме ли да го правим толкова добре. Аз например не плача вече. Нито за другите, нито за себе си. Днес реших, че сълзите ми са твърде скъпи. Сега те са моят дефицит в живота. Харесва ми повече от това усмивките да са в недостиг. Претрупана съм сега с усмивки и то само защото сама си ги произвеждам. Излиза по-евтино и от материална г ...