До кога?!

Всеки казва, че е различен от предишният. Идва при теб, дава ти това, което искаш и после си отива, вземайки ти всичко. Да, различен е, може да е рус, може да е тъмен, с различна структура на тялото, различни очи, но намерението му винаги е едно и също. Дава ти малко по малко и в един момент, когато вече си на небето от щастие, те сваля сякаш  с шамар.
     И аз питам след всичко това, къде сте по-различни, всички вие, момчета?!
   Молила съм се хиляди пъти на такива хора и поглеждам от страни и виждам едни и същи грешки. А може би грешката е някъде в мен?! Да, във всяка една връзка и двамата партньори имат еднаква вина и двамата си отговарят и двамата си държат тон, да, но къде е моята грешка?!
   Ето, виждам тази връзка, че не върви и просто си отивам, щом не върви от начало има ли смисъл да я продължавам?! Щом двамата не можем да стигнем до еднакъв консенсус, има ли смисъл да се надявам, че това някога ще се промени?! Няма! Аз казвам, че няма и за това винаги поемам вината и просто си отивам. Ще се върна?! Може би,ако ти ме искаш още до теб, аз все някога ще се върна, но никога не ще мога да те променя. И след всяка рана ще се отдръпвам и пак ще я ближа, докато не реша има ли смисъл да съм с теб. Еднакви момчета, еднакви грешки, еднакви хора, само визуално са различни, до кога?!
   Питам се докога ще ми се случва една и съща пародия?! Докога ще си ходя от неподходящите за мен хора, а има ли някой подходящ?! Докога ще обливам мечтите си в сълзи и ще чакам следващият да дойде и да ми предостави себе си, а не да мисли с физическото си тяло?! Докога ще искам света да се промени?! Може би някъде е трябвало да остана, може би някъде си бил ти, човекът, който е определен за мен по съдба?! Тогава, защо ме пусна да си ида, след като си бил за мен?!
    Хора, народ, улици, часове, всичко тече ту бързо, ту бавно във времето и ме подминава, но се чудя няма ли някой, някой до мен да се спре, да ме погледне, така, както аз искам да го видя и любовта този път да не е сляпа, да го обикна, както обичах всеки един от тях?! Ще дойдеш ли, аз все още те чакам, аз съм тук и никога не ще избягам, докато ти не се появиш. И, моля те, ела по-скоро, ела и ме вземи, измъкни ме от този самотен ад, виждаш ли, не мога да живея тук повече така, прости ми, ела, викам те с празен глас, глас, отнесен от празнотата, викам те, защото не искам да съм сама, хайде, ела!