"Добро утро и сбогом"
Трябваше сега да съм щастлива и може би донякъде е точно така. Все пак имам всичко, от което имам нужда, чувствам се доволна и горда от човека, обитаващ тялото ми. Но душата ми малко страда. И не е нищо трагично, нищо крайно, нищо непреодолимо, просто е нещо тъжно. Не, аз няма да спра живота си, няма да спра да вярвам, че може би един ден ти или някой друг, или някой като теб може би, ще ме обича, както исках ти да ме обичаш. Както ти не можа, а може би просто не искаше. Може би не бях подходящата, може би просто не бяхме един за друг... колко много "може би".
Колко много съмнения и колко много въпроси, безкрайно мога да изброявам, но това до никъде няма да ме доведе. Единственото, което трябва да направя, е да се примиря, че с теб няма да сме заедно. Че времето, което си подарихме, беше ограничено, а и все пак знаехме как ще свърши това още преди да е започнало. Трябва да те пусна да напуснеш и душата, както напусна живота ми.
И мога да го направя. Знам, че мога. ...