Oct 24, 2007, 10:44 AM

Докато знаеш, че те обичам... 

  Essays
3690 0 5
2 min reading
Докато виждаш собственото си отражение в очите ми, ще те обичам. Докато те обичам, ще сътворявам капки дъжд, в които ще затварям спомените си с теб. Докато не пресъхне всяка една капка вода по света, ще шепна името ти. Докато пресъхне земята, слънчевите лъчи ще те топлят в тишината. Докато слънцето залязва, ще изградя стълба към небето и ще открадна за теб няколко звезди. Докато звездите пазят съня ти в тъмнината, аз ще те прегръщам. Докато стаиш дъха си в моята прегръдка, няма да заспя. Докато умората не ме повали, ще пазя сърцето и усмивката ти. Докато съм будна, дори и в съня си, ти властваш над сърцето и ума ми. Докато разсъдъка ми позволи, ще те обичам внимателно, без да те нараня. Докато те запазя от себе си, вече ще е късно, защото ще потънеш в любовта ми. Докато разбереш, че ти си любовта на живота ми, вече ще е късно да се спасиш. Докато се опитваш да се спасиш, ще отнемеш живота или останалата част от сърцето ми. Докато отнемаш сърцето ми, няма да обърнеш погледа си назад, за ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Random works
: ??:??