Душата ми
Душата ми изкрещя в тъмното - самотна, отречена, зла...
Душата ми избяга в отвъдното и остави сърцето ми само на света.
Душата ми, невинна и грешна, въргаляше се нежелана в пепелта.
Едни черни нокти я сграбчиха и я изтръгнаха, от мене, от моя свят.
Сега нозете стъпват - надрани от гоненето на вятъра, в огнището с изгоряли чувства. И търсят път към спасението, верният път към бъдещето.
А душата нещастна и захвърлена в пепелта като ненужна вещ, дишаше тежко, губеше смисъла и желанието да живее.
Сърцето се блъскаше отчаяно и бездиханно в стените на моя кошмар, влюбено безнадеждно в убиеца си... то готово бе отново да прости...
Отвън се чуваха колите, крачките на забързаните хора... Всичко това вече нямаше смисъл, дори светлината бе наказание за него.
Вече съм на двадесет години и "половина". Чукам на вратата на трийсетте, а стъпвам толклова неуверено и ме е страх, повече от мъничко дете.
В мен жена дали ще се роди?
А посока ще открия ли - не зная.
Душата ми прогонена от теб, заплака, в безтегловността на нещастието си, в което можеше да се побере цяла една вселена. Никой ръка не й подаде, никой не се опита да я утеши или да я убеди да се върне обратно...
Но на мен не ми тежеше. Никой на сериозно не ме взема... и какво от това?
Човек сам си е цар и роб, сам чертаел съдбата си той...
Нямах сили да почувствам нищо. Нямах и с какво да чувствам.
Умът ми тотално се обърка и спря наплива на мисли в главата ми.
Сега съм празна, сама и нежелана.
Сега съм не просто сянка, а измама.
Сега съм машина без чувства и право на мнение.
Сама ще кова съдбата си, без дори да съм положила основите.
Кой ще дръзне да ме унижава?
Кой ще дръзне да ме "мачка"?
Кой ще дръзне? Кой?
А душата ми, горката... дано сама намери път към Рая!
Аз се налага да остана, а и място за мен, предполагам си запазил в АДА!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Струва ми се, че някога било е,
далече в миналото, преди време.
Защо ли? Защото много тъжно е,
а и защото имаш другите и мене.
Усмихни се, забрави го ...
Поздрав и усмивка. -
Имам чувството,че това есе макар и свързано по смисъл,си го писала по-скоро като отделни изречения,които най-ясно и точно описват това,което ти чувстваш и ти се е случило.Много хубави и точни сравнения използваш!Много ме натъжи с това есе,но вярвам,че съвсем скоро пак стихове изпълнени с нежност и обич ще родиш!
-
Това,че сте до мен,е достатъчно!
Благодаря ви!
Ето,тази сътрин,вече всичко му е наред.
Ха сега,какво ли е това?
Благодаря ви за коментарите,Глори и Хриси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ви за коментарите!
Прегръщам ви!