Дъждовно ми е...

Обичам да обичам своите следобеди, когато са пролетно мързеливо-дъждовни.
Толкова дъждовни, че ритъма на капките те унася със своята песен. 
Обичам да обичам своите следобеди, когато в тях витае аромата на прясно изпечени хлебчета с риган.
Толкова топли, че масълцето върху коричката им блести като позлатено кадифе.
Обичам да обичам гъстото следобедно кафе, което изкушава с пухкава, разбита сметана. 
Толкова бяла, че ми напомня за снежинките, които събирам в шепи през зимата. 
Обичам да обичам аромата на въздуха, когато вали.
Толкова наситен със цъфнали рози.
Обичам да обичам миговете, които са мои. 
Толкова мои, че понякога съм щастлива, че не са споделени със никого.
Обичам да ми е следобедно, когато вали....
Толкова стихове се раждат по време на буря.
Обичам да обичам малките неща в деня си. 
Толкова малки, че ме карат да се чувствам специална.