May 13, 2007, 4:28 PM

Един различен ден...

  Essays
3.2K 0 0
1 min reading
 

Ето, отново е ден. Ден красив и слънчев, изпълнен с радост, топлина и ухание на свежест. Вдигам щорите, за да усетя ласките на слънчевите лъчи по кожата си. Поглеждам през отворения прозорец и се усмихвам. Из небето се реят птички и огласят с песните си земята.

   Примамена от всичко, излизам. Вървя по алеята, а около мен светът се къпе в красота. Оглеждам се и виждам усмивки, изписани по лицата на хората. Колко е красиво...! Да виждаш красота и свежест, да вдишваш радост и спокойствие. Днес цялата природа релаксира.

   Босите ми крака усещат погалването на тревата под тях. Свивам ги и сядам на брега на онова ручейче, което винаги ме приютява. Днес и неговата песен е весела и опияняваща. Лягам на неговия бряг и отправям поглед към слънцето. Лъчите му са жарки, но галят кожата нежно и релаксиращо, както масажист своите клиенти. Толкова много ми липсваше това усещане да се чувствам жива. До днес всички дни бяха еднакви, ала когато пожелаеш, можеш да ги разнообразиш. Достатъчно е само да се огледаш около себе си. Ще се учудиш колко красота и нежност те заобикаля. Ще се чувстваш щастлив и проблемите няма да те завладяват.

   Ех, колко е красиво да умееш да говориш с природата, да се наслаждаваш на нежността й, да усещаш топлината й. Искаме да има повече такива дни, но това зависи изцяло от нас самите, защото ние сме тези, които определят как да живеем. Хайде, забравете за проблемите и се наслаждавайте на всеки дар, който ни поднася природата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ростислава Златева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...