Feb 2, 2010, 8:30 PM

Единствен

  Essays » Love
3.3K 0 2
1 min reading

Единствен

  Той! Той е единственият, който ме накара отново да изпитвам чувства и запълни празнотата в душата ми. Толкова дълго време аз бях неспособна да чувствам. Не ме вълнуваше нищо друго освен "Пари, Пари...". Бях тяло, но без душа! Смеех се, но без чувство. Бях същество, чиято единствена грижа бе да диша! Всички спомени и чувства бяха заровени в най-дълбокото кътче на сърцето ми. И досега си задавам въпроса: "Как успя?"! Как успя единствено той да проникне там, където дори аз не успявах да намеря пътя към дълбоко заровените си усещания. Единствен той успя да ми покаже щастието да обичаш и да бъдеш обичан, а това не може да се опише с думи или на лист хартия - по никакъв начин. Това е чувство, което те пронизва изцяло и дълбоко до мозъка на костите ти

  Когато съм далеч от него ми се е искало да го убия заради болката, горяща в мен, и единствено мисълта, че пак ще сме заедно, ме спира да не се разплача. О! Но когато сме заедно... о... тогава дори само да го наблюдавам ми доставя неизмеримо удоволствие. Ето това чувство вече ми е непознато и едва ли бих могла да намеря подходящи думи за него. Понякога не мога да си поема дъх от желание да го целувам, докосвам или дори само гледам отдалеч. А като се взирам по-дълго време, се чувствам като омагьосана или хипнотизирана. Но всичко написано досега е една много малка част от всички емоции, които предизвиква в мен единствено мъжът, когото обичам!!!

  Той е единственият!

 

 

 

 

 

ПП: Пожелавам на всички читатели/ки да намерят Единствения!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Гайдарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...