Все още не мога да си спомня кой си. Не помня името ти, мястото, от където идваш, годините ти. Но помня много други, по-важни неща. Сърцето и душата ми ги събраха и запазиха. А и как ли могат да ги забравят - та ти ги жигоса с тях! Остави траен отпечатък в мен за това каква бях и каква съм днес. И аз не мога да си спомня, коя съм била, но определено разбирам, коя съм сега. Защото ти ми помогна да се променя и то дори без да те моля. Аз бях малка, беззащитна, самотна и уязвима... и ти ми помогна да стана силна, искрена, горда... но на едно не ме научи - как да не бъда сама. Ти успя да постигнеш целите си - накара ме да се влюбя в теб, да се правя на глупачка, да прощавам грешките ти, да вярвам на лъжите, за които знаех, да облизвам гордо раните си сама, да нямам доверие на другите, дори и на себе си. Постигна всичко. Ти определено мого бързо ме превърна от показващо слабостта и уязвимостта си дете, в закоравяла престъпница и мошенница. Но към кого бяха насочени моите престъления, моите ...