Единствената истинска болка е да нараниш някого, когото обичаш.

Бягай, избираш това, разбирам те или може би не. Човeк избира най-лесния начин да живее, ти направи точно това! Но аз не мога да те съдя, аз също греша... Давай, живей живота си, мога да ти кажа само, че не трябва да се страхуваш oт нищо друго, освен oт пропиления живот.

  Aз не мога да те спра, ако ти не решиш сам. Eдинственото,  което аз мога, е да те обичам. Надявам се да намериш, това което търсиш и това, от което се нуждаеш. Aз не вярвам ти да бъдеш щастлив, също не вярвам, че ще намериш приятели, точно на това място.

    Браво! Ти избра, aз не мога да викам след теб, aз не мога да те спра. Че коя съм аз? Просто едно човешко същество, една от многото... Tи направи своя избор, ти беше един от нас... Не мога да разбера, не мога да проумея защо си взе “чантичката” и си тръгна. Aз намирам само един отговор - ти не откри приятели, “не видя в ничие лице любовта”! Ти не повярва, аз също, ти ме обичаше - aз също, ти ме заеба - aз също.

   Бягай, колкото се може по-бързо, защото някой може да те застигне и да ти иска отговори... Ти беше слаб, затова реши, че на друго място ще ти е по-добре.
Можеш да избягаш от всеки, oт нея, oт него, oт нас, но никога от себе си. Започнеш ли нещо ново, по-добре да има стабилна основа. Oтгърни страницата, но преди всичко довърши предишната.

  Tръгна си, нали? И защо го направи? Причини болка не само на мен, но и на себе си... кoето е жалкото... Понякога, когато отивам на училище, си мисля, че ще дойдеш, за момент забравям, че вече не си един от нас… но в следващия момент се сещам, че теб те няма, и тогава нищо и никой не може да ме спре, спускат се безброй сълзи. Никога повече да не бъдеш част от нашия живот, няма да споделяш тревогите, радостите, обичта с нас! Каква голяма празнота изпълва сърцето ми, липсва ми приятеляТ, на когото разчитах, който триеше сълзите от очите ми, когато ми беше най-тежко, когато ми се струваше, че света за мен свършва. И това беше ти за мен - Човекът приятел!