Една неугасваща, но несподелена любов
Любов... това безспорно е най-силното чувство - чувство, породило живота и разпръснало красота и радост по света .
Но дали любовта е винаги толкова голяма и дали винаги прави човека щастлив?
Е, не и ако е несподелена...
Случвало ли ти се е да не можеш да спиш, да ядеш и дори да помислиш за друго освен за човека, когото обичаш, да страдаш всеки ден и всяка вечер и да не можеш да спреш сълзите си?
Питал ли си се кога това ще свърши или кога любовта ти ще бъде споделена?
Мислил ли си дали човекът, за който даваш живота си, мисли за теб, дали и той скрито те обича...?
Мечтал ли си да сте заедно, да даваш всичко за него, но и той да дава всичко за теб и любовта ти?
Е, тези мисли, желания и неугасващи чувства прогориха дори малките парченца от разбитото ми сърце...
Болката за тази едностранна любов пресуши очите ми , ограби душата ми и направи нощите и дните ми без теб още по-празни и по-дълги...
Молех се и се трудех да получа дори само капчица от любовта ти, дори късче от леденото ти сърце, но не успях...
Сега се моля да почувстваш същото...
Любовта да стопли сърцето ти и да осъзнаеш колко много си загубил.
Искам да се разкаеш за пропуснатия шанс и да потърсиш нов... да ме обичаш така, както аз теб и да даваш всичко само за да ме видиш... също както аз.
Е, аз още те обичам, но, като всяко живо същество, имам инстинкт за самосъхранение и си взех поука.
Вече знам, че любовта е като огъня – можеш да се грееш на нея, но можеш и да се опариш...
И въпреки вродените ми чувства и страха от познатата болка, аз все още те обичам, все още давам всичко, за да си до мен и да ме обичаш повече от себе си... Дано Господ чуе молитвите ми и те върне при мен, защото, където и да си, сърцето и мислите ми са с теб, а аз съм просто един разлагащ се труп.
L... Обичам те и, макар любовта ми да е несподелена, аз я ценя, защото без нея аз не живея, а просто съществувам!
© Жана All rights reserved.
