Любов... това безспорно е най-силното чувство - чувство, породило живота и разпръснало красота и радост по света .
Но дали любовта е винаги толкова голяма и дали винаги прави човека щастлив?
Е, не и ако е несподелена...
Случвало ли ти се е да не можеш да спиш, да ядеш и дори да помислиш за друго освен за човека, когото обичаш, да страдаш всеки ден и всяка вечер и да не можеш да спреш сълзите си?
Питал ли си се кога това ще свърши или кога любовта ти ще бъде споделена?
Мислил ли си дали човекът, за който даваш живота си, мисли за теб, дали и той скрито те обича...?
Мечтал ли си да сте заедно, да даваш всичко за него, но и той да дава всичко за теб и любовта ти?
Е, тези мисли, желания и неугасващи чувства прогориха дори малките парченца от разбитото ми сърце...
Болката за тази едностранна любов пресуши очите ми , ограби душата ми и направи нощите и дните ми без теб още по-празни и по-дълги...
Молех се и се трудех да получа дори само капчица от любовта ти, дори късче от леденото ти сърце, ...