Една представа
Хубаво е да си представяш, че докато си почиваш и сладко спиш, някой нежно поглежда към теб и не смее да те събуди... Най-хубавото e, че можеш да си го представиш съвсем близо до теб... Когато се смесят представи, мечти, сънища, реалност, започваш да се питаш - истинските или въображаемите усещания са по-силни и завладяващи? Понякога се получава стих:
Страх - мечта
Вдишвам въздух с твоя аромат
Чувам тишината с твоя глас...
Оглеждам се... във празна стая...
Крещи будилникът неистово!
Било е сън! Ти кротко спиш до мене...
А казано по друг начин от лирическата героиня:
- Страх - да не се събудя в празна стая...
- Мечта - да се събуждам винаги до теб...
- Всъщност се събуждам в празна стая, но имам чувството, че си бил до мен, защото пак ме е споходил най-чудният сън... ...