Една тава Коледа - III място на Трети Коледен Творчески фестивал
Една тава Коледа
Отново ще е Коледа… в сърцето ми. Аз няма да говоря за звездите. Не мога да бъда твърде различна. Аз пак ще разточа на маса мечтите и с форми за сладки ще изрежа душите. Отново ще е Коледа… в сърцето ми, ще чупя орехи, ще меся курабийки, ще се усмихвам, ще съм благонравна, ще си играя с дъщеря ми, ще съм благодарна.
Отново ще е Коледа… в сърцето ми. Дори да няма сняг, аз ръся пудра захар, дори градът да не напомня от картичка пейзаж, аз имам от всичко по много, дори и парченце за вас…
В хартия за печене спомени свивам, жълтъци разбивам, глазура разливам, топя шоколад и рисувам елени, пека пандишпан, филетирам бадеми. Карамфил и канела, сусам, мак и мед, и съм грешна и мила, и почти като теб.
Не питай за Коледа - тя е в очите ми, а там отразени няма вихрушки, нищо възвишено, високопарно, а само уютни шейсет ватови крушки… Не я намерих по площадите, уви, не беше и в църквата, каквото и да ми говорят, не беше и на спирката… Не питай ще дойде ли тази година, естествено, скъпи, кога те подмина? Недей да я търсиш навън сред тълпите, ела да я видиш, вкъщи, прережда шкафа с тавите…
В осемнайсет следобед у дома ще е топло, а Коледа тихо на прага ще чака, не мисля да слагам бяла покривка, а само кутия с бисквити на шкафа. В осемнайсет следобед у дома ще е светло, разпъвам гирлянди и кича елхата, детето търкаля по пода украсата и кротко разлива какао под масата… В осемнайсет и трийсет у дома ще е чудно, ухае на кифли - грее елхата, детето все още дерзае под масата, а Коледа чисти с метла по терасата.
Не питай за Коледа - тя е в гърдите ми, а там не звънят мелодии дръзки, нищо шармантно, необичайно, а само сърце, звучи тривиално… Нея я няма в скъпи кутии, дори не обича червен целофан, нея я няма в блестящи витрини, за да дойде, не трябват елхи и комини… Не питай ще дойде ли тази година, естествено, скъпи, кога те подмина? Недей да я търсиш в чужди представи, ела да я видиш, вкъщи, супа и хлебчета прави…
Към двайсет и два у дома ще е тихо, тази нощ не вдигам храната от масата, детето спи, аз вместо нея чакам Коледа не с бяла покривка, а със свещ на прозореца. Пусни ме да се сгуша до теб на дивана, виж ме колко съм хубава, къде си виждал такава премяна, забравих да съм празнично облечена, но все едно, поне все още съм засмяна. В двайсет и два у дома пак е топло, лежа и разглеждам в детайли тавана, дали е делник или e Коледа, аз просто съм майка, а не героиня от драма…
В хартия за печене спомени свивам, жълтъци разбивам, глазура разливам, топя шоколад и рисувам елени, пека пандишпан, филетирам бадеми. Карамфил и канела, сусам, мак и мед, и съм грешна и мила, и почти като теб.
Не питай за Коледа - снощи дойде…
В тавата ми за сладки, как къде!?
© Гергана Янчева All rights reserved.
...
