Като се замисля, все повече избягвам да слизам към центъра и околните му улици. Магазините са толкова много – то не са МОЛ-ове, огромни чуждестранни центрове за хранителни стоки, улици превърнати в пазари, вериги за бързо хранене, дюнери и китайска храна – и всичко това натъпкано едно до друго. На където се обърнеш и нещо привлича погледа ти. Е, ако успее да се пребори (погледа ти) с тълпите хора тичащи по тротоари, по платното, по стълби и ескалатори. Всички те са помъкнали чанти, крещят по мобилните си телефони, деца тичат без да ги наглежда никой. Просяци те спират пред входовете. Идилия.
Цялото това ежедневие те кара да си мислиш „Кога работят тези хора?“. Кафенетата са пълни още от рано. В градския транспорт сутрин не можеш да се разминеш от пенсионери, които явно не спят и според техния часовник точно час-пик е времето, когато трябва да се помъкнат с туби и дамаджани за вода от Горна баня.
Улиците са обвити в изпарения и отработени газове. В тази компилация от дим на автомобили, ...