Dec 31, 2007, 5:28 PM

Елемент: Огън и жар

  Essays
2K 0 2

Сърцето от жарава туптеше в гърдите му все по-учестено. Пламъчетата в очите играеха весело, но бяха някак разсеяни и замислени. Магмената кожа потръпваше от сладост, златните жилки преминаващи по мускулестото му тяло пулсираха в ритъм с играещите пламъци в ръцете му. Гърдите му се издигаха и отпускаха, отначало спокойно, а след това все по-бързо. Примигна. Огнените зеници се разшириха. След това присви очи и по лицето му се изписа тънка усмивка. Беше чакал това векове…

Червеният пламък пред него трепна. Разгоря се и той усети жегата по магменото си тяло. Оранжево-жълтата материя запулсира и от догарящият пламък се появи тя. Очите й се спряха на неговите. Същите горещо очи. Тя знаеше, че той е тук, а той, че тя ще се появи. Четирите пламтящи зеници се разгоряха като четири клади. Той и подаде ръка, и нежната пламтяща длан я пое. Жената-пламък се приближи и го прегърна. Очите им се затвориха, а устните се впиха едни в други. Златните жилки пламнаха и заедно с искрящия огън сляха двете огнени тела в див пожар, после се изви в спирала и угасна. Остана само пепел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...