Еньовден
1 min reading
Първо имаше мъгла. В нея само мириса на бъз и тук там венчетата му . Все едно са
в косите на девствено момиче изкъпано за първа брачна нощ. Тежък мирис на
желание. Липата майчински наставлява”тъй, тъй дъще…” , ама в главата й все пчели
се въртят… После …мащерка... Мащерката е шаферка И нея, и нея не я е пощадила
росата на желанието. Белия равнец направо ги развращава. Толкова силно си го
иска, че мъглата се съблича и хвърля леката си нощница под петите на тревата.
Стъпкана е дрехата- премината. Ягодките едвам си опазват невинността. А долу в
дерето се лее една “греяна ракия”- хем греяна и огряна по вировете, хем ледена
та прерязва… Здравеца и теменужките- и те ,ужким само отпиват пък току “
хвърлят” по едно око-няма ли тая риза да я извадят най-после, че то нали и ние
сме скоро под венчило минали, какво толкова го усукват…Но по-тъмничка сянка си
търсят…че било какво било, важно е мед за пчелите има… Славея, нали свикнал да
наднича все отгоре, първи видя, че са я свършили…та извика слънцето. То като се
взря безсрамно -няма насита Хвърлиха сватбарите оня ми ти чеиз връз поляните -то
не бяха лилави камбанки и жълти медунки, то не бяха везани маргаритки... направо
се изпари ракията и целия въздух стана на филджани, чак и кукувиците засричаха
"наздраве". Жълтия кантарион се изправи над детелината, ужким сянка да и прави,
пък само чака вятър да повее та да се докосне до нея. Че като му удариха всички
едно хоро на ранина, натъкмили се кой в лилаво, коя в розово, зелени ризи с
червено вино залени , калпаци кафяви, бели кърпи… Оня ми ти стар пръч бора…не
издържа и той скокна та ги поведе… Отиде та се не виде.. И аз бях там, и пих и
се веселих…и каквото стана ,стана…та и остана.
в косите на девствено момиче изкъпано за първа брачна нощ. Тежък мирис на
желание. Липата майчински наставлява”тъй, тъй дъще…” , ама в главата й все пчели
се въртят… После …мащерка... Мащерката е шаферка И нея, и нея не я е пощадила
росата на желанието. Белия равнец направо ги развращава. Толкова силно си го
иска, че мъглата се съблича и хвърля леката си нощница под петите на тревата.
Стъпкана е дрехата- премината. Ягодките едвам си опазват невинността. А долу в
дерето се лее една “греяна ракия”- хем греяна и огряна по вировете, хем ледена
та прерязва… Здравеца и теменужките- и те ,ужким само отпиват пък току “
хвърлят” по едно око-няма ли тая риза да я извадят най-после, че то нали и ние
сме скоро под венчило минали, какво толкова го усукват…Но по-тъмничка сянка си
търсят…че било какво било, важно е мед за пчелите има… Славея, нали свикнал да
наднича все отгоре, първи видя, че са я свършили…та извика слънцето. То като се
взря безсрамно -няма насита Хвърлиха сватбарите оня ми ти чеиз връз поляните -то
не бяха лилави камбанки и жълти медунки, то не бяха везани маргаритки... направо
се изпари ракията и целия въздух стана на филджани, чак и кукувиците засричаха
"наздраве". Жълтия кантарион се изправи над детелината, ужким сянка да и прави,
пък само чака вятър да повее та да се докосне до нея. Че като му удариха всички
едно хоро на ранина, натъкмили се кой в лилаво, коя в розово, зелени ризи с
червено вино залени , калпаци кафяви, бели кърпи… Оня ми ти стар пръч бора…не
издържа и той скокна та ги поведе… Отиде та се не виде.. И аз бях там, и пих и
се веселих…и каквото стана ,стана…та и остана.
© Георги Динински All rights reserved.
