Есе за "чистата" истина
Oмръзна ми от всички от всичко мислещи, но всъщност немислещи. Eто го въпроса на деня, който е от огромно значение за днешните хора, които "ще спасят света" -Какво да облека, дали да си изправя косата или не? Все въпроси - тъпи и бездушни. Аз се опитвам да не се подлъгвам от това мое поколение, живея зад него, в сянка от всички побъркали се, защото не прическата и дрехите определят човека, а това, което е в главата му, всички пишат стихчета любовни, а не се замислят за проблемите огромни - че за минута мислене как да сваля килце, умират 200 деца от глад, а тия наши мацки гладуват нарочно и губят това, което други тъй силно желаят, не ни засягат явно тесногръдите, че по пътищата животи на невинни млади хора се отнемат за секунди, нищо вече тъй не ни засяга както хамлетовите въпроси - Да се топирам или не? И продължава простичкото любовно стихче, или пък въпросът се отваря - Той обича ли ме още? Вижте всички - няма обич на 12 години - освен тази, дадена ви от майка ви и баща ви, какви гаджета на 12, 10 или по-малко, вместо да се мисли за гаджета и анорексии нека се замислим за глобалното затопляне и да изключите пресите си за коса поне за малко, няма да навредите, най-малко на косата си-която вече чезне. Мисълта ми тук е - стига стихчета безмозъчни любовни, стига преси за косички, изтощени като слама, стига вече барчета, кафенца, хора, вие сте бъдещето на България, нима такива улични хубавелки и безмозъчни футболистчета са бъдещето!? Ако е така, няма да има България след десет годинки, съжалявам ви... ;)
© Елисена All rights reserved.
