Есе за гетото

    Боят вървеше в своя си порядък. Маси чаши и столове се търкаляха потрошени по пода на заведението. Плешив чичко, поканил млада дама на вечеря получи рана на темето, след като му извъртяха един дървен стол в главата. Той стана неволен участник в мелето и се разкрещя, кой ще му плаща щетите. 
     Всичко започва с невинно подсвиркване от една от масите, към сервитьорката. Погрешно разбиране на сигнала от съседната маса, довежда до обърнат инвентар и юмручни удари. Полицията пристига сравнително бързо след подаден сигнал и респектиращо слага край с извадени пистолети и закопчани белезници на участниците в боя.

    Бяха трудни времена. Криза беше обзела душата на българите и топеше живеца на гетото. Капитали трупани в години на постоянство и труд се преобразуваха в бързи обороти, вдигащи нивата на допамин и ендорфини във вътрешно черепната кухина. Това скъпи коли, това ядене и пиене на корем, псевдомузика, красиви жени, бяха отчетливи стимуланти за преходната популация и не търпяха конкуренция в лицето на когото и да било.
      Хазарт, изнудване, бой, неизгодни залози и продажби, бяха източник на свежи капитали за иницииране на скоростна трансформация в начина на мислене. Нарушеният баланс доведе до обтягания и напрежения в житието и битието на средата и изпускаше искри като на пиезокристал при всяко почукване.

     Така се ковяха хрониките от 90-те години на 20-ти век

  Двадесет години по късно-много народ измря, много избяга, други приеха промяната, но основата запазиха.Запълзяха капитали от Европа и се налепиха по фасадите на блоковете, транспортни схеми, нови автобуси, ненормален трафи. Нов вид финансови и правни схеми, безболезнено изтеглят капитала. Нещата влизат в новото си лустро.