Есенни чувства

Есента нахвърля безразборно своята премяна,

шумят листата под стъпките на минувачите.

Вятърът отвява   пъстрия килим от пожълтелте листа.

Пред погледа ми на моята  стряха едно листо

докосна моите длани.

    То носеше твоята есенна любов, шепнеше тихо

за пъстрите чувства и тяхната нежност.

И топлината покри като есенна пелерина сърцето ми.

          Да отпратя листото обратно не искам. Ще го

сложа в дланите ти когато си близо до мене.

В топлата есен ще съхранявам всичко заедно с теб

 и разноцветата любов.

        Притихна вятърът, а моята душа се бунтува.

Питам се какво ли правиш сам сред окапалите листа?

Затрупани от радост ще дочакаме зимата.

Нищо, че морският бриз повява и сутрин и вечер.

         Ще бъде призано красиво!

Да!.... Така ще бъде, мое есенно момче.