Фалшива
Фалшива съм. Вече всичко в мене е фалшиво. Вече всичко е подправено, изкуствено и подло. Вече няма в мене нищо честно, искрено и мило, вече всичко в мене е фалшиво. Някой някога ми беше казал, че когато се криеш зад маски и показваш пред света различни лица, няма начин един ден да не се изгубиш в ролите, които играеш. Аз се изгубих. Вече не знам къде е границата между реалност и илюзия, между истинското и фалшивото. И не искам и да знам. Харесва ми да лъжа, харесва ми да не ме познават, да не знаят каква съм, харесва ми да бягам от хората, от света, от себе си. Обичам актьорската си роля, обичам актрисата, обичам фалшивата в себе си. Тази, която е силна, самодоволна, вечно амбицирана, вечно успяваща. Тази, която не страда, която не плаче, която не чувства болка и не показва слабост, отчаяние, зависимост. Тази, която е чужда, студена, затворена. Мълчаливата, тайнствената, вечно загадъчната, вечно интригуващата. Да, обичам да бъда актриса, да сменям роли, да играя вечния театър на живота. Харесва ми да бъда негово момиче, негова актриса.
... Вече съм фалшива. Няма нищо истинско в мене. Вече никой не обичам и не искам обич в замяна. Да, за някои може би съм жалка, може би дори ме съжаляват. Но аз не страдам, аз не съм нещастна, просто съм щастлива по по-различен начин.
© Стефани All rights reserved.
