Когато са високи очакванията, оттам стават и яростни разочарованията. Но аз насърчавам! Насърчавам да се борим, да не се отказваме, да не отстъпваме, а да вярваме. Често хората ми казват, че съм безнадежден "оптимист", и когато го чуя, ми става едно самотно, тъжно... аз не виждам нещата така. Аз просто съм вярващ, пък който иска да се присмива. И че вярвам в Бог са ми се присмивали, и са ми вдигали вежда, и че вярвам в светлото бъдеще съм получавал същата реакция. И че вярвам в България, най-вече.
Дали си даваме сметка, че непрекъснатото мръкнане е, може би, национална черта? Непородено е от днешните обстоятелства, защото във всяко едно време е имало мъка, болка, разочарование! Във всеки исторически момент сме имали от тази сложна, дълбоко втъкана наша неувереност, и за всяко едно нещо можем да се захванем. Нима другите са по-добре? В Америка, тази така величана от много хора държава, какво се случваше в последно време? Друга дума, с която да го нарека освен "варварщина" не намирам в м ...