6 min reading
Рано сутрин. Стандартна остъклена спирка, пълна дори по това време с хора от всякакви възрасти. Намусени, сънени. Нетърпеливо допушваш цигарата, чакайки закъсняващия автобус. Естествено, разписания не се спазват – кой ли ги гледа изобщо?! „Може би има време за още една?” Не, ето го. Въздъхваш облекчено и се запровираш сред навалицата, мъчейки се да докопаш по-добра позиция и се молиш за късмета да си сред първите качили се оттук.
Ето те, вече вътре. Притиснат от всички страни така, че и при рязко набити спирачки или завой с висока скорост (и шофирането си е майсторлък, все пак!) и да искаш, не само че не може да паднеш, ами и да помръднеш няма накъде. Шансът да се качи контрола е по-малък и от шестица в тотото, и все пак съвестта си казва своето. Едно време играехте на „развален телефон”, а тук, в градския транспорт – на „подай билетчето”. Същинска мексиканска вълна от ръце – от твоето местенце, та до перфоратора и обратно. Добре поне, че повечето спирки по твоя маршрут не са далеч едн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up