Господи, колко си хубава!
2 min reading
"Любов... любов... любов... любов..." - състояние, чувство и изпитание. Какво става, когато любовта се превърне в нещо, без което не можеш? Какво става, когато Тя стане смисъла на живота? Какво става, когато Любовта добие изражение, усмивка, лъчезарни очи и топлина в сърцето? Какво става, когато не можеш да живееш вече без тази любов, която има образ и съзнание, която е спечелила теб и любовта ти, без дори да го желае неистово!?
Любов, дали ще кажа 100 пъти днес, че те обичам или само два, има ли някакво значение?
Любов, могат ли думите ми да определят значението ти за моето съществуване на този свят?
Любов, някога би ли познала колко много болка се е стаила в сърцето, гледайки само в очите ми?
Любов, пред теб плача всеки ден за несправедливостите в света, а ти мълчиш, стаила дъх в оплетените ми думи.
Любов, защо мълчиш така? - Наистина ли обичаш да ме слушаш повече от всичко друго на света.
Любов, когато е студено в сърцето ми и черните ми мисли се настаняват в деня ми, само един миг, вплетен в спомен и очакване за теб, може да ме спаси.
Любов, казах ли ти, че си света ми, съвестта ми, обичта ми, целия ми живот? - ти си моята цел!
Любов, когато вече ме имаш, същото ли е желанието, същата ли е страстта, същите ли са миговете на споделена любов?
Любов, обичам те, както никога до момента не съм... любов, любов... не си вече сън!
Любов, спомнях си, когато с цялото си сърце мечтаех до мен да има някой като теб, с който да споделя толкова хубави неща, който да карам да се смее, който да кара сълзите ми да спират, а усмивката да изгрява на лицето ми.
Любов, толкова дълго време исках да имам някой, който да ме разбира, да разбира това, което думите ми не казваха, а действията не показваха, ти си това.
Любов, усещаш ли колко много те обичам, дори когато заспивам на разстояние от теб?
Знаеш ли колко малко ми трябва, за да те обичам до края на живота си така, както те обичам досега?
Знаеш ли, мечтаех си за някой като теб... а ти сбъдна моите мечти!
Любов, това не е признание, а моята истина!
Обичам те напук на света, който ни заобикаля!
Любов, дали ще кажа 100 пъти днес, че те обичам или само два, има ли някакво значение?
Любов, могат ли думите ми да определят значението ти за моето съществуване на този свят?
Любов, някога би ли познала колко много болка се е стаила в сърцето, гледайки само в очите ми?
Любов, пред теб плача всеки ден за несправедливостите в света, а ти мълчиш, стаила дъх в оплетените ми думи.
Любов, защо мълчиш така? - Наистина ли обичаш да ме слушаш повече от всичко друго на света.
Любов, когато е студено в сърцето ми и черните ми мисли се настаняват в деня ми, само един миг, вплетен в спомен и очакване за теб, може да ме спаси.
Любов, казах ли ти, че си света ми, съвестта ми, обичта ми, целия ми живот? - ти си моята цел!
Любов, когато вече ме имаш, същото ли е желанието, същата ли е страстта, същите ли са миговете на споделена любов?
Любов, обичам те, както никога до момента не съм... любов, любов... не си вече сън!
Любов, спомнях си, когато с цялото си сърце мечтаех до мен да има някой като теб, с който да споделя толкова хубави неща, който да карам да се смее, който да кара сълзите ми да спират, а усмивката да изгрява на лицето ми.
Любов, толкова дълго време исках да имам някой, който да ме разбира, да разбира това, което думите ми не казваха, а действията не показваха, ти си това.
Любов, усещаш ли колко много те обичам, дори когато заспивам на разстояние от теб?
Знаеш ли колко малко ми трябва, за да те обичам до края на живота си така, както те обичам досега?
Знаеш ли, мечтаех си за някой като теб... а ти сбъдна моите мечти!
Любов, това не е признание, а моята истина!
Обичам те напук на света, който ни заобикаля!
© Вяра Ангарева All rights reserved.
