Етиката, Моралът - боже опази, човек не знае в днешно време как и по какъв начин да заложи на едно от двете, на друго ли, да си измисли ли нещо... Това все е въпрос, който наистина не може да се реши от само себе си, но все пак впоследствие се оказва много сложен. Такава една завъртяна работа, че сякаш и човек се завърта в нея. А какво означава - шамар у дома заради тези две неща, и шамар навън пак заради тези две неща. Може би всеки би се объркал от написаното до момента, но повече би се объркал и направо би повярвал, ако някой, без да знае защо, направо му се не само налага, а натрапва да живее по този начин... ами тогава? Ето малко разяснение. Ако някой у вас се опитва да живее чрез другите в семейството и да си налага волята на повече от сто процента над теб, то този човек не става просто доминатор или диктатор, а човек, способен да претърка мозъка на всеки човек, до когото се докосне. Това е човек, който иска на всяка цена да навакса нещо в детството си, но нито знае какво точно, нито знае, че вече не му е необходимо,  да не говорим, че една подобна цел е напълно в състояние да обърка дори цялото човечество. Този човек си поставя една цел и не го интересува нищо друго и не жали нито едно средство - стига да му върши работа. Така се появяват хора, които говорят и действат някак извън самите тях си, само защото са заложници на подобен вид хора. Никой дори за малко не се спира и да заподозре, че подобен младеж или дете е нещо повече от манипулирано, то е пълен заложник на такава манипулация, която е престъпно узаконена. Ако някой можеше да мисли от обкръжението на подобни заложници, би могъл да успее да му помогне и в резултат да получи един много признателен човек до себе си, но уви, мъчителят камикадзе разчита на това тройно усложнено и подсигурено положение. Обществото е нагло, когато не вижда и когато не иска да вижда. То е болно и защото не иска да се възползва от каквото е нужно, а не от проблемите на хората. Нужно е да се "възползваме" от невидимото в обществото ни, защото само то може да ни бъде от полза, а не от слуховете и подобни глупости. Нужно е не двама да се карат, третият да печели, а двама като се карат, единият да разбере защо и да се опитва да им помогне. Хубаво е, когато има лъжовна интрига между двама или повече хора, обществото да е заинтересувано защо, и не да се възползва със сплетни от това, а да се опита да разбере как се е достигнало до това положение. Уви, безчинствата в нашето общество са породени от дългото османско робство и сякаш нашите организми не могат без някой да безчинства върху тях. Има една психологическа настройка на човека, че той е жив, и тази настройка трябва да бъде обърната към самите нас, към нашето съществуване. А българите са се сгъчкали в самите си тела и сякаш чакат там своя освободител да дойде и да им даде кукичката на спасението. Те стават всякакви, изиграват всякакви роли в желанието си да се отцепят от това общество и така оставят сами себе си на гибел. Сами себе си на самовглъбяването и желанието да си болен - защото е хубаво и така не виждаш, да си прост, защото по-лесно намираш работа и т.н. Примерите не могат да секнат, но едно остава, и това е театърът, но опасен за здравето театър, в който ставаш заложник на един тероризъм, който на всичкото отгоре се оказва законен, а противоотровата ти се усмихва в конституцията и сякаш казва - "Аз винаги ще съм над теб"...