Грешната, вярната и свята жена

                                         Грешната, вечната и свята жена


          Жената-майка. Жената-съпруга. Жената-сестра. Жената-грешница. Жената-любовница. Колко прозвища може да получи една жена. А каква е тя всъщност? Майка, съпруга, сестра, грешница и прочее, но сама ли е поискала тези етикети. Тя никога нямаше да бъде това, ако не съществуваше мъжът. Така и мъжът по своему нямаше да бъде баща, съпруг, брат, дядо... и грешник. Още в библията жените са си спечелили прозвището на грешници, Ева била изкушила Адам да опита от забранения плод. Но Ева не е ли била така добра "съпруга", щом е споделила нещо хубаво от своя живот с Адам?

          Жената е както уважавана, така и презирана заради нейните прозвища. Жената може да бъде едновременно и свята, и грешница, майка и сестра. Каква жена ще има мъжа до себе си или каква жена ще бъдеш ти, зависи от коя страна ще погледнат хората в душата ти. Всяка жена трябва да е наясно, че обществото си слага етикети произволно и докато тя е най-голяма грешница в света, нейните деца я гледат със възхищение в очите. Жените трябва да свикваме, че имаме по няколко лица.

          Грешница, наричат всяка жена, търсеща истинската си половинка из неподходящите за нея мъже, грешница е жената, оставила детето си, грешница е жената, намерила липсващата ù част от отношенията ù с мъжа ù при друг мъж, грешница е, ако продава тялото си за пари, грешница е, ако бърка свободата със свободия. Докато жената е грешница, тя същевременно може да бъде и вярна, и свята. Вярна е, че не залъгва себе си, оставайки при друг мъж, за да не нарани чувствата му, продължава да уважава желанията си на душата, вярна е на себе си. Вярна е на майчиния дълг, оставяйки детето си, не го обрича на мизерен и нещастен живот, оставя го там, където ще получи всичко, за което тя би трябвало да се погрижи. Вярна е и на семейството си, макар и прибягнала до любовни авантюри. Често хората не разрушават семействата си именно отново заради дълга към децата си, но когато двама души не изпитват нищо един към друг и единственото общо между тях са децата им, те не трябва да се чувстват грешници заради своите чувства и желания към други. Ако не беше морално това изстиване на чувствата, нямаше да има разводи, нямаше да бъдат толкова все показни тези отношения. Грешна е жената, продаваща си тялото за пари, нима тя не е вярна отново на собствения си душевен свят. Може би срамно за нас, но тя може би намира някакво удоволствие, синхрон, единство в това...  Дава тялото си, така нужно на някого другиго, за да спаси душата си, семейството си. Тези пари, макар и мръсни, не биха ли доставили хляб и сол на трапезата ù. Отново става дума за начина на оцеляване. Докато хората смятат жената за грешница или вярна жена... тя е и толкова свята... свята със своята способност да дари живот, любов и грижа. Дългът, с който се ражда жената, да дари живот на другиго. Докато дългът на мъжа не е толкова маловажен, но святото се крие във връзката на майката с детето през деветте месеца, живеело то в утробата ù, връзката на майката с детето при неговия растеж. Най-близкият човек е майката. Майчината обич е най-чиста и свята, тя не е подвластна на изневяра. Тя не е от онази любов, временната, свързана с желания от някого другиго, тя е любов, привързаност, дълг.

                 Докато жената съществува, ще има хора, гледайки я в очите и наричащи я грешница, ще има мъж, за когото тя ще бъде вярна съпруга, ще има деца, които ще виждат святото в нейните дела.  Всеки ще вижда спрямо своите възгледи... и когато нейните чувства и желания не отговарят на нечии други, тя ще е грешница, но тези чувства и желания ще са възможно най-голямата жертва за нея, за семейството ù, за децата ù и тогава тя ще се чувства велика. Каква ще бъде една жена, зависи от това как тя иска ти да я виждаш.