Хаос

Маите са ни оставили едно послание, записано върху камък. Едно послание за нас, жителите на Планетата Земя. То съдържа седем предсказания. Първата част предупреждава какво би могло да се случи сега - във времената, в които живеем. Втората ни напътства за промените, които трябва да извършим със себе си, за да подтикнем човечеството към една нова ера - Ерата на жената, на майката, ерата на чувствителността.

 А какво се случва сега? Войни, тероризъм, земетресения...

Войни за петрол, войни за мир. Войни за надмощие.

 Шок и ужас. Ужас, изписан по лицата на майки и  бащи, жени и деца, гледайки как загиват близките им. Ужас, изписан по лицата на милиони хора, гледайки как се сриват кулите близнаци и загиват хиляди невинни. Ужас от кървавата драма и издевателствата в Московския театър и училището в Беслан.

Избиваме се взаимно.

 Кръв. Прах. Отломки.Разрушени домове.

Питам се аз: ,,Защо го правим? Не виждаме ли, че насилието поражда още насилие, а гневът още повече гняв. Не виждаме ли, че се самоунищожаваме, а правейки  го, унищожаваме природата си."

Всички ние живеем във времена на Апокалипсис. Все по-често изригват вулкани и замърсяването на околната среда взима застрашителни размери.

Разрушаваме озоновия слой, тровим Земята с отпадъци. Грубо опустошаваме природните ресурси, водата и въздуха.

Климатът се променя, температурата се повишава, ледовете и снеговете се топят. Природата ни отмъщава. Тя, като че ли е гледала филм на ужасите и си е водила бележки. Пример за това е бедствието в Япония - страната на изгряващото слънце.

Япония - слънце, самурай, силна нация, култура.

Земетресения, цунами. Радиация. Облъчени. Зарази. Сиво, тъмно, черно. Траур.

С тези цветове рисуваме утрешния ден.

С тези думи пишем днешната история.

Всичко това, което се случва с тази силна нация, прилича на тъп американски филм.

Всички сме съседи на планетата Земя. В нещастието всички си приличаме. Всеки от нас е преживял лична трагедия и знае, че в такъв момент реалната помощ е най-важна.

Затова нека си помогнем взаимно. Нека не забравяме откъде изгрява слънцето.

Ние всички търсим отговори и един сигурен път за времето, в което живеем. С проблемите, пред които се изправяме всекидневно, разбираме, че не живеем в хармония. Затова всеки от нас трябва да спомогне за навлизането в една нова ера, в която няма да има хаос и разрушения, а лъчите на слънцето няма да са вяли и безсилни.