Доста често срещам аналогия на живота с хазарта. Било то покер или рулетка, или нещо друго... Аз, например, преди време, когато работех в бингозала, оприличавах живота на бинго. Или по-скоро някакъв вид равносметка; числата излизат - не поред, но светват на таблото и човек може да се замисли: „18" - тогава завърших гимназия; „25" - тогава се омъжих; „60" - пенсионирах се (примерно)... И т.н. докато гласът не каже „край на играта".
Но след толкова „хазартни" аналогии си задавам въпроса: Наистина ли животът е хазарт? И трябва ли да умеем да блъфираме, за да успеем? И трябва ли да опитваме винаги да прецакваме другите, за да постигнем каквото и да е? На този етап на моя живот не мога да кажа, че съм постигнала много, но не и малко. Няма да правя сравнения, защото винаги ще има по-успели или не толкова - въпрос на приоритети и ценности. Но мога да кажа с ръка на сърцето, че нито когато ме приеха студентка съм прецакала някой, нито когато завърших образованието си; не блъфирах, когато се омъжих, а още по-малко, когато родих... Мога да продължа още доста. Единственото общо, което виждам аз това е: РИСК. Да, във всичко има риск. Винаги, когато човек предприеме нещо рискува. Въпросът е какво губи и какво печели по пътя към целта. И на всяка цена ли трябва да я постигне?
Разбира се, имам и загуби. Всеки има. Може би ако умеех да играя - да блъфирам и да прецаквам... Но в крайна сметка резултатът е в мой плюс. Може би разсъждавам доста странно, но аз си вярвам, когато обещая нещо или просто не обещавам; приятелите ми знаят, че могат да ми вярват дори само с едно ръкостискане... Все още в сърцето ми има място за доверие... Защото хазартът е изтъкан от лъжи. Не искам и животът ми да е такъв - лъжа. Това, което получавам без лъжа е истинско; това, което постигам със знания и умения е истинско...
И знаете ли кое е интересното - хората, които са се опитвали да ме прецакат в крайна сметка са прецакани. И не от мен. Сами себе си прецакват.
А аз отново спя спокойно... Истинска съм....
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.