Както миналата година нека не описваме произхода на празника – езическият му произход не е интересен, тъй като, за да стане интересен той, трябва да стигнем дотам да приемем, че съществуват духовни реалности... Затова, да продължим в друга посока.

Хелоуин чука пред вратата, потен и облян в кръв. Празникът на „освободеният от предразсъдъци“ модерен човек. „Тържеството“ на широкоскроения веселяк, който изскача от гробовете. Или поне на човека, който мисли себе си за различен. Долу реакционерите!
 

Тоя веселяк не вижда нищичко, ама нищичко необичайно в гаврата с трупове. Ако обаче го разходиш в някой спретнат гробищен парк (съвсем случайно), ще се завайка, че му причернява, защото не е приятно. Там въобще ходят хора? И ще се се мае, че има разни странни плачещи индивиди, които посещават близките си покойници!

Посещавайки пък Далечния Изток (още едно стилно негово хоби) той би открил с голяма изненада, че в някои страни нарязават покойниците на парченца, за да бъдат ядени от птици и животни. Дивашки обичай, възмущават се те! За него това е странна, и дори налудничава работа!
Всичко това е своего рода някаква занимателна шизофрения. Релативистичен подход, на дребно.

А смъртта ще окарикатури нашият веселяк с деформиран, дебилен, страшен и агонизиращ вид чрез мерзките и извратени плашила на пазара, защото „Дечицата трябва да се плашат“ и защото "Нашият веселяк се плашил като детенце"!

И въобще, отказът от участие е налагане на мнение (масовото празнуване на Хелоуин пък не е, господа и дами(!)); налагането на нещо е забрана, а забраната е в разрез с демокрацията, или с клептокрацията, или с плутокрацията, абе някаква крация беше. Все лоши неща! Наложително е да се издаде указ за забрана на забраните!

Така де, нека се повеселят децата. Туй е просто игра; да ги оставим да си играят“. Сякаш децата никога през живота си не са си играли и точно в тоя сюблимен момент играта се открива пред тях в образа на дискретен и свиреп, но невинен, разбира се, вид. Вид на клоун, дявол, обезумял мъртвец.
Човек с уста, но без устни, очи без личност и личност бе очи.

Иди му разправяй, че тия образи влизат в детската душа, като през прозорец. Наедно с приемането на смъртта за нещо игриво, осмивайки съпричастността към покойника и неговото страдание. Разправяй му защо децата не трябва да се обличат като скелетчета или като Смъртта с коса. Или защо не трябва да се бесят дори и кукли.

В Кентъки едно дете пъхнало главата си в окачена за Хелоуин примка на дърво, за да изплаши малката си дъщеричка и се обесило. Съвсем на шега! Докато майка му разбере какво се случва, момчето се задушило. Обърканото му сестриче казало на майка си, че той не си играел вече, защото от устата му течала пяна...

"Е, да, бе, ма то може да стане и без Хелоуин". Чудя се в кой друг ден ще се случи такава случайна трагедия на бесилото...
 

Наречете ме черноглед. Нейсе. Ще го поръсим с шоколад, за да е по-лесно смилаемо, а жената ще се облече с нещо по така. Как се поема толкоз смърт иначе? Апогей на глупостта!

За празнуващите тая гротеска, смъртта е необяснима, тя е край или в най-добрият случай някакъв розов балон. Непрогледен мрак. Както и истината. Занимания за тежка умствена дейност пред прага на смъртта.

Извращението на гаврата с мъртъвците е романтичен завършек на студена вечер на вино за двама пред камината с тиквен фенер. С кратък бонус – белезници и превръзки за очите. Вечерта ще завърши с Цитиридис. Или нека е в духа на нощта със "Сиянието" например, все става и все тая.
 

Еманципираният майтапчия на двайсетия век не иска и не може да допусне идеята за духовния свят. Този апотеоз на равнодишието е заразен. Клиничната диагноза на тази незаинтересована от нищо друго освен себе си тълпа е повърхностното мислене. Не глупавото мислене. О, съвсем не! Напротив, той е завършил превъзходни училища. Затова и не се задълбава в сухи подробности, това е тема махленска за него, тема за невежи. Той може да е най-тесен специалист. Даже обезателно е! Но е повърхностен! Чисто и просто на него му е все тая и не само му е все тая, но иска на всички да им е все тая! Той запълва празното си пространство със спорадични гуляи, за да продължи след това със същата сила да го изпразва.

Ако тръгнеш да му вадиш примери с духовните последствия за народа, ще ти наговори един куп глупости; може да завърши и с насмешка – "Фаталисти! Това са само символи – ще рече той. Какво лошо има в това? Какво толкова?" – недоумяващ и с категоричността на някой нов Ахенобарб, ще ви запита новият Епикур. Същото, между впрочем (и извинете за разхвърляната вметка) ще ви запита и за брака: "Какво толкова, това е само един подпис". Защото всичко е един майтап.
 

А когато не е, нашият веселяк става сериозен и суеверен. Когато свали маските за Хелоуин, той посещава Ванга и Дънов в „Изток“, може и по жарава да походи, а след нестинарството пие за Трифон Зарезан, който кое знае защо си въобразява, че има нещо общо с християнството, чиито кръстове ще опозори преди това.

Стане ли дума обаче за Христос – е, тогава настава тотален смут. Освен, ако не е свързано с колене на прасета или пък разливане на вино. 'Щото Христос е... Абе християнството е едно такова... Все изисква нещо – хем трябва да си добър, хем отговорен, хем има някакви правила на играта в живота. Ама... Абе нищо, нищичко не сме разбрали от него...

Както и да е, тук-таме ще има подаръци и гирлянди, народът го е казал, а ние обичаме да цитираме народни мъдрости: „Яж, пий и си носи новите дрехи“!
 

Извинете, но за образования и приличен човек днес е неприлично да си различен, да си аутсайдер. Парадоксално е обаче и това че, приличният човек се хвали със своята уникалност, което е просто трагично. Оригиналният човек е бунтар, разбира се по идеологични причини, но е бунтар. А тоя дето иска да се „слее“ с тълпата е просто един обикновен нагаждач. В най-добрия случай непукист, отпускар или страхливец. Твърде често е последното. Или просто нищо не може да го трогне и всичко това е една грандиозна глупост за него.
 

Този разказ е с продължение... Ако четете все пак тия последни редове, може ви все пак ви пука. На мен ми пука.