Тайната вечеря, Леонардо да Винчи, 1495–1497
Санта Мария деле Грацие, Милано

Християнската символика е широко застъпена в изкуството и най-вече темите отнасящи се до Пасхалната вечеря, Разпятието и Възкресението.

Нямам намерение да анализирам „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, картина която е търпяла и търпи хиляди изследвания относно скритата символика в нея. Недвусмислена е яснотата на изображенията припокриваща се с текстове в Библията, от което съдим, че Леонардо е бил добре запознат с библейските писания по онова време.

Теориите истина или спекулация

Съществуват множество теории на „Тайната вечеря“, доказващи скритата символика в нея. Някои от теориите опитващи се да обяснят картината, хвърлят повече неяснота отколкото би ни се искало, поради което не бива да се уповаваме сляпо на нито една от тези теории, тъй като повечето от тях се дължат на непознаването на Библията.

Много от теориите предизвикват истинска сензация и дори са регистрирани при нотариус.

_{„В една теория, за първи път публикувана през 1997 год. в „Прозрението на тамплиерите“ от Лин Пикнет и Клайв Принс, се твърди, че човекът изобразен отляво на Исус (от негово дясно) всъщност е Мария Магдалина, а не апостол Йоан (както повечето историци смятат). Тази теория е централна тема в нашумелия роман „Шифърът на Леонардо“ на американския писател Дан Браун. А според друга: за нарисуването на Исус и Юда е използван един и същ модел. Догадките обгърнали с тайнственост творбата произхождат от младият мъж, който позира на Леонардо за образа на Исус – едва 19-годишен пекар. И после, няколко години по-късно Леонардо открива някакъв непознат престъпник, подходящ за модел на Юда, без да съзнава, че той е абсолютно същият човек. Нека не изхождаме прибързано към заключение, защото няма доказателство, че Леонардо е използвал един модел за двете фигури, а предположението, което защитава горните мисли от логична гледна точка. Тоест заради големия период, в който Леонардо е рисувал стенописа.“}
Владимир Домозетски

_{„Тайната вечеря“ е шедьовър на гения на италианския Ренесанс Леонардо да Винчи, създаден през 1495-1497 г. в трапезарията на манастира „Санта Мария дела Грация“ в Милано. На фреската са изобразени Исус Христос и апостолите. Според професор Виторио Сгарби композицията на творбата е напълно класическа и се основава на строгата евангелска традиция.“
Из материали в чуждестранния печат}

Разпятието

Разпятието (1512-1515), Матиас Грюневалд ок. 1475-1528

В „Разпятието“ на Грюневалд присъства абревиатурата: I.N.R.I, Божият Агнец, Бокалът – Чашата.

I.N.R.I
Сведение за текста съдържащ се в абревиатурата откриваме вОткровението на Йоан, Новият завет:

_{Йоан 19:19. А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното беше: Исус Назарянинът, Юдейският Цар.}

_{Йоан 19:20. Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града; а написаното беше на еврейски, на латински и на гръцки.}

I.N.R.I – Абревиатура от латински на фразата – IESVS NAZARENVS REXIVDAEORVM

„Iesus Nazarenus Rex Iudaeorum“ – „Исус от Назарет, Цар Иудейски“.

На гръцки тази фраза се изписва така:

ΙΗΣΟΥΣ. Ο. ΝΑΖΩΡΑΙΟΣ. Ο. ΒΑΣΙΛΕΥΣ. ΤΩΝ. ΙΟΥΔΑΙΩΝ.

Ίησοΰς ό Ναζωραΐος ό Βασιλεύς των Ίουδαίων

Божият Агнец

Агнецът е символ на благост, смиреност, чистота. Изображението на Божият Агнец с кръста символизира Разпятието.

Чашата в Библията

_{Лука 22:20
Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.}

_{Йоан 18:11 
Тогава Исус каза на Петър: Сложи меча в ножницата. Чашата, която ми даде Отец, да не я ли пия?}

_{1 Коринтяни 10:16
Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?}

_{1 Коринтяни 11:25
Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.}

„Разпятието“ на Грюневалд е естетическо и Духовно изживяване, връх на Християнската символика в Изкуството. Но от живописна и анатомична гледна точка, картината не е напълно издържана. Забележете чупещите се пръсти на ръцете, провесената над раменете в неестествена поза глава, пригвоздените нозе. Съзерцавайки Иисус на кръста, абревиатурата I.N.R.I съзнателно или не, ни се натрапва и отнема вниманието. Не би ли следвало да приковем поглед върху образа на Иисус? В картината лицето Му и Тръненият венец някак си се губят, сред цялата символна амплификация. Алегория или християнски евангелизъм представляват фигурите стоящи отдясно и отляво на самото Разпятие?

Не можем да не видим трите светли петна, върху които е акцентирано в картината: Наметалото на жената в бяло, която според Библията е майката на Иисус, Божият Агнец и Библията в ръцете на Йоан Кръстител.

В „Разпятието“ на Грюневалд прозират бегли познания по анатомия и силна вяра в писанието. Вяра, която издига живописта до едно ново стъпало, където съжителстват духовното и телесното в един образ на Целостността.

_{Йоан 19:26
А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото любеше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоят син!
Йоан 19:27
После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.}

Свалянето от Кръста

St. Petersburg, Hermitage

Библейските сюжети играят ключова роля в творчеството на Петер Паул Рубенс. Той е бил определян, като „религиозен художник“. За оформяне на религиозните му възгледи от най-ранно детство важна роля заема баща му, който е бил виден протестантски адвокат. Сред най-известните му картини са „Издигането на Кръста“ (1610) и „Свалянето от Кръста“ (1611-1614), датиращи от периода му в Антверпен, период в който той приема католицизма. “Свалянето от Кръста“ е рисувана ок. 1611 – 1614г., и представлява олтарен панел в катедралата „Света Богородица“ в Антверпен.

Картината „Свалянето от Кръста“, която ние разглеждаме е рисувана няколко години по-късно ок. 1617-18г. и понастоящем е изложена в Ермитажа, Санкт Петербург.

Чии са фигурите стоящи отляво и отдясно на Иисус?
Сведение за тяхното разпознаване намираме в Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, Новият завет.
От дясно на Иисус /наше ляво/, разпознаваме Никодим и Мария, майката на Яков и Йосия, а от ляво /наше дясно/, се намират Мария Магдалена коленичила до Иисус и неговият таен ученик Йосиф. Йосиф и Никодим придържат Иисусовото тяло с плащаницата.

_{Матей 27:55. Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха;
Матей 27:56. сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.
Матей 27:57. А когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.
Матей 27:58. Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.
Матей 27:59. Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница
Матей 27:60. и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде.
Матей 27:61. А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.}

_{Йоан 19:38 След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Иисус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да вземе тялото на Иисус; и Пилат позволи. И така, той дойде и взе тялото на Иисус.}
Йоан 19:39. Дойде също и Никодим, който първо беше ходил при Иисус през нощта, и донесе около сто литри смес от смирна и алое.
_{Йоан 19:40. Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване.
Йоан 19:41. А на мястото, където беше разпънат, имаше градина и в градината – нов гроб, в който още никой не беше полаган.
Йоан 19:42. Там положиха Иисус заради юдейския ден на Приготовлението, защото гробът беше наблизо.}

Възкресението

„Christ Risen“, Peter Paul Rubens

„Христос Възкръсна“ или „Възкръсналият Христос“ е платно от Петер Паул Рубенс, рисувано с маслени бои през 1616г. и се намира в Палацо Пити, Флоренция.

Възкресението е било рисувано от Джовани Белини: „Възкресение“, маслени бои върху платно (148 × 128 см) – 1475-79г, местоположение Картинна галерия Берлин; Рембранд: „Възкресението на Христос“, маслени бои върху платно (92 × 67 см) – ок. 1635-39г, местоположение Старата Пинакотека, Мюнхен; Тициан: „Лупус“, маслени бои върху платно (110 × 92 cм) – 1511-12г , местоположение Националната галерия в Лондон; Хуберт ван Ейк: „Трите Марии в гробница“, масло върху панела (72 × 89 см) – 1425г, местоположение Ротердам; Ханс Холбайн – младши: „Лупус“, масло върху панела (77 × 95 см) – 1524г, местоположение Кралската колекция, Хемптън Корт.

Християнската символика в Изкуството не се изчерпва до споменатите по-горе източници, а изхождайки от тях намира отражение в архитектурата, скулптурата – скулптури и барелефни изображения, живописта – платна, фрески, стенописи, олтарни панели и алегории, иконописта – икони, олтарни панели.
Християнската тематика присъства в изкуството „стъклопис“ за което свидетелстват витражите в храмовете и катедралите. Абревиатури и монограми са изсечени върху старинни накити и монети, оръжия и съдове. Християнските символи присъстват върху древни каменни плочи, надгробни могили, гербове и предмети на бита.

Изобразяването на библейски и митологични сцени заема важно място в архитектурата, скулптурата и живописта през Средновековието и достига своя апогей по времето на Ренесанса. Ренасанса се заражда във Флоренция през Късното Средновековие, ок. 12-13 век. Думата Ренесанс идва от италиански Rinascimento (фр. Renaissance) ri- „отново“ и nascere „се роди“. Геният на Микеланджело Буонароти е пример за това до какви висоти би могъл да се издигне Ренесансът. Течение, което само по себе си свидетелствува за „религиозните“ си корени.

PENSO E BEN SO CH`ALCUNA COLPA PREME*

АЗ ЗНАМ ДОБРЕ – ЕДНА ВИНА ТЕЖИ МИ
и тъмна, моята душа гнети;
без чувства и без пламък свой почти,
без мир съм аз и без надежди зрими.

Но щом сме с теб, Любов неразлъчими,
от благодат ще ме лишиш ли ти,
преди да съм поел?……………………….
……………………………………………………

Микеланджело Буонароти 
_________________
_{*Част от незавършен сонет, в който Микеланджело отново се обръща към Бога}

Фрески от тавана на Сикстинската капела, рисувани от Микеланджело

Ренесансът бележи своето културно възраждане от 14-ти до средата на 17-ти век. Творчеството на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Сандро Ботичели, Донатело, Тициан, Ян ван Ейк и др. е пример за изкуството Възраждане. Изкуство силно повлияно от вярата, религиозността и библейските писания, където духовното заема превес над телесното, доброто над злото.

Непознаването на Библията ни прави слаби в опознаването на цял един свят в Изкуството обхващащ повече от петнадесет века, от Anno Domini (Лето Господне) до сега.

Следва

Автор: Соня Пехльова