Хрониките на човешкото ежедневие!

  Човекът, несъвършено същество, ала все пак най-развитото на планетата Земя! Единственото нещо, което ни дели нас хората от животните е умението да мислим! За жалост в човешкото ежедневие разумното разсъждение не е актуално!

  За да ви обясня какво се опитах да кажа по-нагоре, ще използвам митологична битка между елфи, орки и джуджета, за да сравня човешкото ежедневие! Ежедневието ни от много време е една битка за оцеляване! Както всеки един войн във битката защитава своята страна, така и ние хората защитаваме нашите становища в ежедневието си! Човек сам избира своята страна: дали да бъде свирепият, безмилостен и коварен орк или мъдрият, миролюбив и елегантен елф, или може би джуджето, което тършува земята за съкровища, които не използва!

   Сега преместваме полезрението си над битката! Първоначално се чуват само зловещите крясъци на войните и сблъсъците на желязо! От звуците разбираме колко е неприятна битката! След това се забелязват джунгла от оръжия: мечове, копия, дъжд от стрели, брадви и какво ли още не! Нима във всекидневието на човек, той не бива нападан от всяка страна? Мечовете и брадвите са лъжите, обидите и предизвикателствата, които отправяме всеки ден един към друг! Нима стрелите и копията не са човешката арогантност, клюки и предателства? Но в една битка не също така участват и щитове и брони! Тези щитове и брони нима не са гордостта ни? Рано или късно те биват пречупени и оставаме голи, уязвими!

  Вглеждаме се по отблизо в битката! Ставаме част от всяко оръжие, от всеки индивид! Виждаме мотивите и на трите вида, всички са прави според своята гледна точка, както и няма прав или грешен човек, има само различни гледни точки! Всеки човек е прав за себе си и е готов да си даде живота в това което вярва, както и всеки войн в тази битка! Но нека не гледаме само лошата страна на нещата, в тази битка също така изпъкват много чувства и добродетели! Нима когато един войн спаси другия от шпагата на врага, това не е доброта? Това не е саможертва, състрадание, доблест и достойнство? Битката на ежедневието ни също ни показва какви хора сме, дали се уповаваме на честа и достойнството, или просто когато видим затруднения бягаме. Когато човекът от дясно се нуждае от помощ,  дали ние ще го изоставим или ще му подадем ръка! Аз лично бих подал ръка, бих помогнал, дори заради това да бъда повален в битката! Също така се вижда и голяма любов! Наречи го братска обич!

  А след битката на бойното поле виждаме опустошението! Хиляди, милиони, милиарди войни на земята повалени! Милиарди разбити щитове и оръжия! Само малцина празнуват развявайки флагът си фонът на червеният! За разлика от митологията тази битка се протича всеки ден! Единствено крепостта на домашния уют те предпазва от тази война за надмощие, ала все пак чуваш ужасяващите викове на падналите и виждаш дъждът от стрели!

 Ти сам избираш своята страна и оръжия! Аз ви оставям, бойното поле ме зове! Отивам въоръжен със разум, доблест, достойнство и любов! Аз съм без мечове или стрели, също така и без броня! Днес аз ще съм от тези който развяват своето знаме при лекият бриз на залеза! А утре – само времето ще покаже!