И как ми се иска...
И как ми се иска да бях останала дете - малко, нежно, невинно, с големи искрени очи и бледа усмивка. И как ми се иска все още да вярвам, че мога да летя и че има къщи от Фафли и захарен памук. И как ми се иска да вярвам в приказки и да знам, че приказно прекрасен принц ще дойде и с цената на всичко ще се бие... за мен. И как ми се иска да си играя с кукли и да разговарям с деца, които всъщност не са там. И как ми се иска между нас да няма граници и двамата с теб да си играем до посред нощ... И как ми се иска...
И как ми се иска да променя бъдещето си и да забравя миналото си. И как ми се иска да не се притеснявам от всички онези - Мрачните, по улиците и да си подскачам и пея на воля. И как ми се иска да не съм аз "Лудата", а да съм забавното момиче от квартала. И как ми се иска...
И как ми се иска да не страдам, а да виждам света все през розови очила. И как ми се иска да викам и крещя без страх, че ще ме затворят при онези - Лудите. И как ми се иска да творя, без да се страхувам от критики и обиди. И как ми се иска да сложа онази розова блуза с малкото синьо прасенце отпред. И как ми се иска...
И как ми се иска да бъда себе си, а не като онези - Другите. И как ми се иска да не крия коя съм, а да се радвам така, както само аз умея. И как ми се иска... и ти да си тук, да се радваш с мен, да подскачаш по улиците заедно с мен, да си свирукаш онази сладурска мелодийка, която се набиваше в съзнанието ми... И как ми се иска...
И как ми се иска!
© Цвети Димчева All rights reserved.
