Безмълвна си, отричаш вината си и отказваш да приемеш случилото се. Знам, трудно е за всички ни. Ще го преодолеем, но е нужно време. Нали казват, че то лекува всяка болка, която изпитаме.
Говоря, а сама не си вярвам. В душата си тая толкова гняв и разочарование, че лавата от един вулкан не би ми стигнал да го потуша. Най-важното в тези моменти е да не се предаваме, а да устоим на трудностите, но сега ми идва да взема нож и...
Не, не бива да говоря и мисля така. Една човешка душа напусна земната повърхност и се оттегли безмълвно нагоре, без гравитационни пречки. На едно безжизнено тяло му предстои да бъде понесено и положено в студената и мокра почва. Ще бъде издигната каменна плоча в чест на достойния живот на този починал човек. Такива неща се случват постоянно по света, съвсем естествено е, както раждането и всички ние знаем това. Но на теория е едно, а съвсем различно е, когато го изпитаме сами.
То всява тъга, страх и болка. Иска ти се просто да затвориш очи и да се пренесеш в споме ...