Идваме празни на този свят...

Идваме празни на този свят. По същия начин и го напускаме. Но това не значи, че не оставяме кочина след себе си.

Заглавието е от сериала: Клюкарката ( Gossip Girl)

Есе

Ние, Хората. Като си кажем думата „човек”, се сещаме веднага за това същество, което диша и живее само с материалното. Защо сме материалисти? Никой не може да каже или да определи защо животът ни поема този път. Всъщност питали ли сме се някога как точно идваме на този свят. Всеки има своята теория за това как човекът е дошъл - от маймуната или пък от някакво друго животно.
Самата ни същност и това, че съществуваме, ни прави необикновени. Ние сме същества, който започват след раждането си да се реализират. Как по-точно?  Така че започваме да искаме нещо и щом го получим, искаме нещо по-голямо от това, което сме имали досега. Ами като например може да видим децата  – те си играят с някаква играчка, на пръв поглед я харесват и не могат без нея до мига, когато започва да им омръзва. Оставят я някъде и искат друга играчка, но по възможност по-голяма. 
В днешно време всеки мечтае и жадува за нещо повече. Защо тогава Султанът си имал цял харем с жени? По простата причина, че една като му писне, се заглежда по другата – той мечтае за повече. Но започваме да забравяме същността ни да сме хора. Защо трябва да искаме повече?  Щом ни подават нещо малко и знаем, че с това можем да се реализираме и да припечелим малкото пари, за да си купим поне хляб, за да живеем, струва ли си печалбата като милиони и трилиони? Да, някои казват, че всичко се купувало с пари. Нима е така? Парите са онази материална част, която присъства в нашия така простичко устроен живот. Но не всичко можем да купим с пари – например живота си, щастието, любовта на любимите ни хора. С цел да направим живота си по-красив, не виждаме каква кочина оставяме след себе си. Както празни сме дошли и голи като църковни мишки, така и си отиваме – празни, немощни и застарели. Това, което сме направили и реализирали – всичко си остава в миналото – нашето настояще? Ами то го няма... защото след време нас самите ще ни няма. Като се е издигнал някой и станал депутат, мисли си само, че прави много за държавата ни – напротив, той единствен се стреми да реализира себе си. Мечтае повече и иска много повече от това, което му е било предложено, а  то е доверието. Някой да повярва в теб би трябвало да те прави най–богатия човек на света. Богат – но не с пари, а с щастието, че някой вярва в теб. Защото на първо място сме хора и си отиваме така, както и идваме – парите няма да и спасят и да ни направят безсмъртни, даже напротив, те влошават ситуацията ни, като не ни позволяват да следваме мечтите си и да изживеем живота си правилно и ползотворно. 
За да не правим грешки – редно е да се вгледаме в себе си и да видим каква кочина всъщност сме направили и да се поправим, докато е време!