Идваме празни на този свят. По същия начин и го напускаме. Но това не значи, че не оставяме кочина след себе си.
Заглавието е от сериала: Клюкарката ( Gossip Girl)
Есе
Ние, Хората. Като си кажем думата „човек”, се сещаме веднага за това същество, което диша и живее само с материалното. Защо сме материалисти? Никой не може да каже или да определи защо животът ни поема този път. Всъщност питали ли сме се някога как точно идваме на този свят. Всеки има своята теория за това как човекът е дошъл - от маймуната или пък от някакво друго животно.
Самата ни същност и това, че съществуваме, ни прави необикновени. Ние сме същества, който започват след раждането си да се реализират. Как по-точно? Така че започваме да искаме нещо и щом го получим, искаме нещо по-голямо от това, което сме имали досега. Ами като например може да видим децата – те си играят с някаква играчка, на пръв поглед я харесват и не могат без нея до мига, когато започва да им омръзва. Оставят я някъде и искат друга играчка, но ...