Аликс поглесна към Ники и изпита вина, че го убеди  да дойде. Бяха гаджета от една година.

Знаеше, че той е влюбен в момичето от Италия и възнамеряваше да замине с нея при родителите ù. 

   Ники беше единственият, който не се плашеше от студения ùхарактер и тя го обичаше.

    Това чувство я накара да се сбогуват. Но не искаше той да разбере за какво мисли и избра да го излъже.

   - Не трябваше да идваш. Утре тръгвате рано.

  Той откъсна поглед от звездите на небето и срещна красивите ù кафяви очи. В израза им имаше нещо различно. Али изглеждаше така, сякаш е далече от тук. Обичаше любовта ù  към живота и нейната несъзнателна искреност, затова се учуди от реакцията ù.

    - Обичам Ванеса и няма да я изоставя. Мисля, че ти вече свикваш с тази мисъл. Трябва да тръгвам.

     И без да чака отговор си тръгна. 

Когато остана сама, Аликс даде свобода на сълзите си. Вече не беше способна да се преструва на студена, за да скрие страха си от самотата. Фактът, че той беше единственият, който наистина обичаше, я беше променил. Мечтаеше раздялата им да е сън, но беше късно.  

Влезе в къщата и тихо затвори вратата, за да не събуди никой. 

Не забеляза, че на небето с необикновен блясък грее една нова звезда. Вече нямаше значение.