Има ли край път без изход?
Попадаме в задънена дилема или в някой заплетен душевен лабиринт. Чувстваме се изгубени. Времето като че ли поема обратен ход. "Без изход" - привидно понятие ли е? "Без изход" - не означава ли край - смърт? Непоправимите оптимисти, към чиято категория мисля, че се причислявам и аз, казват: "Винаги има изход." И започваме да го търсим. Енергията ни придобива космични размери. Трудностите предизвикват. Неочакваните обрати могат да сринат до основи граденото с години. Но освобождаването от негативната нагласа и от склонността да съдим другите уравновесява настъпилата дисхармония. Няма граници в мислите ни. Единствените ограничения си налагаме ние. Не ни е нужна сложна философия. Трябва да вярваме в благоприятния изход, да не се отказваме да търсим решение, да знаем на кого да разчитаме. (Предимно на себе си.) Да подхранваме стремежа си към нови знания и умения. Да сме отворени за новото, което смело чука на вратата ни. Да можем да махнем пренебрежително понякога ...