Отново съм изправена пред избор. Може би най-трудният досега… Със сигурност е най-важният. Трябва да реша искам ли да бъда щастлива. Толкова е лесно и в същото време е адски трудно… По дяволите! Защо трябва да се променям? Не може ли всичко да си продължи по старому? Не, че съм щастлива, но поне ми е удобно. Дали?! Просто съм мързелива и страхлива, това е. Нямам сили и смелост да се хвърля напред и да отвоювам собственото си щастие. Защо съм толкова глупава? Заради единия инат и мързел рискувам да изгубя най-ценното в своя живот. И то точно когато го намерих. Да, най-сетне разбрах, че мога да обичам. И то истински, дълбоко и искрено. С цялата си душа. И защо е необходимо да се съпротивлявам на това чувство, което ме окрилява, което дава смисъл на живота ми? Да, наистина само като го погледна дъхът ми спира. Обзема ме желание да го помилвам, да го целуна, да го притежавам… Но той не е бездушен предмет. Има си своите мечти, идеи, очаквания. Трябва да се съобразявам с тях, колкото и да ми ...