Dec 28, 2010, 11:30 PM

Истината противоречи на нашата природа

3.7K 1 0
2 min reading

Истината противоречи на нашата природа, заблудата - не. Причината е много проста: истината изисква да се признаем за ограничени, заблудата ни ласкае, че сме били по един или друг начин неограничени. Гьоте

 

Този цитат на Гьоте може да бъде разтълкуван по следния начин. На нас, хората, не ни е дадено да знаем истината, защото сме едни ограничени същества. Ограничени времево, ограничени пространствено, ограничени умствено и сетивно, понеже човек е смъртен, човек може да живее само в нашия свят и човек не може да избяга от собствената си сетивност и разумност, а тя скрива и изкривява света. Той остава непознаваем. И след като не можем да познаваме света, ние не можем да знаем и истината. Но... Всъщност има ли истина? Съществува ли абсолютна, еднозначна, общовалидна и чиста истина или това е само абстрактно и идеалистично понятие? Проблемът за истината е антиномичен, което ще рече, че въпросът за истината има два противоположни, но равнодоказуеми отговора, т.е. няма еднозначен отговор.

В цитата се казва, че истината противоречи на природата ни и после се обяснява защо, като се изтъква това, че истината ни кара да се признаем за ограничени. Излиза, че нещата, които ни карат да се признаем за такива (за сметка на тези, които ни ласкаят) не импонират на човешката природа, т.е. човешката природа е такава, щото човек не търпи нещо да го сблъсква със собствената му ограниченост. Човек има нужда да бъде ласкан и неговите качества и постижения да бъдат издигани на пиедестал. И в този ред на мисли: Кому е нужна истината? Какво, ако знаехме първопричината за нещата, как е възникнало всичко и защо сме на Земята? Не би ли било това една безсмислена и безплодна екзистенция, на която сме отнели най-важното - търсенето и стремежа към истината? Защото, както е казал френският философ и писател Блез Паскал, не само истината, като такава, дава удовлетворение, но и самото ù търсене доставя покой.

Истината противоречи на човешката природа, за разлика от заблудата. И добре, че е така, защото веднъж открили истината, ние, хората, най-вероятно ще спрем да се развиваме, да откриваме нови хоризонти и да отместваме собствените си граници. А не е ли точно това нещото, което ни прави хора?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Генчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...