Истината в очите на живота
Тъмно е. Сега звездите са моите братя и сестри. Аз съм сама.
Една картонена кутия е моят дом. Живот ли е това. Аз не знам
коя съм и защо се чувствам като в рая. Една доза ми дава живот.
Но защо? Какво имам? Само една капка надежда в сърцето ми,
ако мога така да го нарека. Усещам се напълно свободна. Имам
чувството, че тялото ми е като парцал, който се вее от студения
вятър. Очите ми се насълзяват. Задавам си един въпрос. Защо
се тровя? Нали все пак утре ще намеря изход?
Но не е така, както си мисля. Аз вече съм като моя тъмен ъгъл,
в който се намира домът ми. И ето, бия последната си доза.
Нямам сили. Сякаш са се изпарили.
Тя ми отнема живота. Изцежда го капка по капка, бавно и
продължително. Все някога ще дойде краят.
Но на кого ще липсвам, на звездите и луната ли?
© Димка Кирова All rights reserved.
