Не съм от хората, които са били зад решетките или познават хора, които са били, но това не значи, че темата за свободата и затвора не е нещо, по което да не мога да имам мнение. Думата затвор може да има чисто буквален смисъл, а може да има и преносен.
Чували сме какви ли не истории за затвор – реални или плод на авторовото въображение като книги („Граф Монте Кристо“) или филми („Изкуплението Шоушенк“). Независимо дали историята е истинска или въображаема тя може да докосва и променя сърца, защото всяко място учи, а най-трудните места учат двойно повече. Но във всяка история важна е поуката. Тя носи смисъла от случката, така че и историите зад решетките имат какво да кажат на свободните, тъй като свободата трудно се печели, но лесно се губи. А и понякога затворът не е просто сграда. Той е около и в нас.
Преди няколко седмици за първи път гледах „Изкуплението Шоушенк“. Сигурно ще скандализирам дори и хора, които не са киномани, но е така. Има един немалък брой филми от задължителните, които не съм гледала. Моля, не ме убивайте с камъни! Фимът ми бе препоръчан много силно от мой познат преди година.Той ми каза, че този филм променя гледни точки и перспективи. Не съм от хората, които лесно се впечатляват или правят това, което им се препоръча, но си казах година по-късно, че ще го изгледам, за да видя колко поразена ще остана.
И останах поразена от садизма на някои от георите. Садизъм, който спокойно можем да срещнем и в по-големи размери в реалния свят. Садизъм, породен от твоето надмощие заради позицията, която имаш, защото извън тази позиция ти си никой. Гротескно е да наблюдаваш как хора са лишавани от човешкото им достойнство, макар и да става дума за затворници. И зад стените на затвора и неговите решетки има само вопли на виновни и невинни, които никой няма да чуе, защото са едни обречени души.
Личността на Анди Дюфрейн е впечатляваща и извисяваща се над обстоятелствата и времето си. Този човек излежава две доживотни присъди за престъпление, което не е извършил. Понася много повече изпитания, унижения и издевателства за разлика от много други затворници, които поне са справедливо осъдени. Сигурно друг би се пречупил и примирил със съдбата си, но нашият герой решава да отдаде всеки свой ден в затвора на едничката си мисъл и цел – да бъде свободен. Без значение, че съдът, директорът на затвора и законът са срещу него. Анди има търпение, сили и ум. Планира мълчаливо и триумфира точно тогава, когато вскички си мислят, че той е поразен.
В Шоушенк се преплитат и други истории. Истории за корупция, злоупотреби, лицемерие, но и истории за истинско приятелство и ценности, носени от някои от затворниците. И виждаме как тези истории са същите и в света извън решетките. Същите несправедливости, същите надежди, същите съдби. Мислим си, че ние, които сме на свобода, сме по-добри, но всъщност не е вярно. Душата на един човек е една и съща и навън и зад решетките. Всеки си мисли, че е по-добър от онези, които са отритани от обществото, но нека не забравяме, че отритнатите някога са били като нас.
Но важно е новото начало и справедливостта да възтържествуват накрая, а те винаги идват. Не знаем кога ще е, но трябва да чакаме и да се надяваме, както пише в „Граф Монте Кристо“. Надеждата и справедливостта ще спасят света. В тях е силата.
© Николина Барбутева All rights reserved.