Решенията, които правим, не винаги са изборите, с които ще останем. Неведоми и непознати са пътищата съдобвни. Дотолкова сме свикнали с това "трябва" и "не трябва", че почти не виждаме какво "може" и какво - не. Всичко е там, пред нас. Пътища, знаци, тайни пътеки. Някой преди нас вече се е постарал да ги направи. Може да следваме предначертания път до там, до където знаем, че все пак ще стигнем. А пък може и от време на време да пробваме да открием някоя нова тайна пътечка, а пък където ни отведе - там. Все пак нямаме чак толкова бърза работа.
© Йордан Георгиев All rights reserved.