Изборът
Свободата е...
най-висшата форма на щастие за всяко живо същество.
Доколко възприемаме свободата като такава?
Затворникът казва - свободата е да видя слънце, морякът казва - свободата е да видя суша, летецът - свободата е да стъпя на Земята.
Как ли са се чувствали космонавтите, отлитайки от планетата ни? Дали, летейки далеч от всичко земно, са били достатъчно свободни, за да успеят пълно и всеобхватно да се насладят на магията "Свобода"? Не са ли били все пак... и зависими от ракетата, апаратурата, скафандрите, които им осигуряват нужните физиологически условия за живот? В противен случай ги дебне смъртта!
И като тях - дали печелейки свободата си, няма да загубим нещо друго?
Определено е така! Защо тогава ни трябва безгранична свобода от всичко, което налага някакви ограничения? Не е ли обвързване - любовта, грижата за близкия, ежедневните рутинни дела! Не е ли обвързване, че искаме напредък, развитие, кариера, здраве, щастие, това, че не можем без въздух, вода, гравитация!!!
Отговорът е "Не" - защото свободата не е липсата на обвързаност, а липсата на право за избор.
Ако сама избера да летя в космоса, ще облека скафандъра, но ще докосна звездите.
Ако реша да пилотирам самолет, ще се науча да го правя и ще преодолея страха си от височини, но за сметка на това ще подишам небето!
Ако реша да предприема далечно пътуване, ще се огранича с пространството на кораба, но ще спечеля безбрежието на морето!...
Ако реша да обичам, ще приема това да е завинаги! Така, както любимият ме иска! И от своя страна, той ще приеме моите "окови", за да получи свободата си да е с мен...
Свободата е многолика - тя е за всеки различна. Както са безкрайно много възможностите ни за избор, така и възможностите ни да бъдем свободни са безбройни. Само едно знам, че избирайки удобството, забравяме да искаме да бъдем свободни.
Ще завърша с един цитат по памет от "Немили, недраги":
"истински свободен е този, който няма какво да губи!"
Да си призная, аз не съм готова да бъда свободна!
© Десислава Вълова All rights reserved.
