Изборът
Свободата е...
най-висшата форма на щастие за всяко живо същество.
Доколко възприемаме свободата като такава?
Затворникът казва - свободата е да видя слънце, морякът казва - свободата е да видя суша, летецът - свободата е да стъпя на Земята.
Как ли са се чувствали космонавтите, отлитайки от планетата ни? Дали, летейки далеч от всичко земно, са били достатъчно свободни, за да успеят пълно и всеобхватно да се насладят на магията "Свобода"? Не са ли били все пак... и зависими от ракетата, апаратурата, скафандрите, които им осигуряват нужните физиологически условия за живот? В противен случай ги дебне смъртта!
И като тях - дали печелейки свободата си, няма да загубим нещо друго?
Определено е така! Защо тогава ни трябва безгранична свобода от всичко, което налага някакви ограничения? Не е ли обвързване - любовта, грижата за близкия, ежедневните рутинни дела! Не е ли обвързване, че искаме напредък, развитие, кариера, здраве, щастие, това, че не можем без въздух, вода, гравитация!!!
Отговорът е "Не" - защото свободата не е липсата на обвързаност, а липсата на право за избор.
Ако сама избера да летя в космоса, ще облека скафандъра, но ще докосна звездите.
Ако реша да пилотирам самолет, ще се науча да го правя и ще преодолея страха си от височини, но за сметка на това ще подишам небето!
Ако реша да предприема далечно пътуване, ще се огранича с пространството на кораба, но ще спечеля безбрежието на морето!...
Ако реша да обичам, ще приема това да е завинаги! Така, както любимият ме иска! И от своя страна, той ще приеме моите "окови", за да получи свободата си да е с мен...
Свободата е многолика - тя е за всеки различна. Както са безкрайно много възможностите ни за избор, така и възможностите ни да бъдем свободни са безбройни. Само едно знам, че избирайки удобството, забравяме да искаме да бъдем свободни.
Ще завърша с един цитат по памет от "Немили, недраги":
"истински свободен е този, който няма какво да губи!"
Да си призная, аз не съм готова да бъда свободна!
© Десислава Вълова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Свободата е многолика - тя е за всеки различна."...и това трябваше да добавя, а не да внасям съмнение.
-
Отново за свободата - искам да отковоря на Ваньом:
Да, смятам, че свободата за летецът е това - земята - там, където той е човек, а не професионалист.
Много пъти съм смятала, че получавам свобода, когато тръгна да пътувам, да пробвам нови неща, да се откъсвам от своята среда, не ви ли се е случвало и на вас? След като се върна и след като попадна отново в естествената си среда, разбирам, че тогава съм свободна!
Но всъщност, отново за определен момент!... И пак ми се приисква нещо да променя!... И го променям.
Уважаеми Ваньом именно това е свободата - правото на избор, тогава когато искаш, където искаш, във време, което ти да определиш, да бъдеш, с този, с който ти е приятно и толкова дълго колкото ти е нужно.
Явно не съм добра в есетата, щом не става ясно, какво всъщност имам да кажа! Благодаря, накара ме да се замисля!
Бъди здрав! -
' летецът - свободата е да стъпя на Земята. '- Дали?
-
Да,свободата е в това да не избираш,съзнателност без или-или..каквото дойде... Поздрав!
-
Свободата е правото на избор!
Свода е , дори ако поискаш да бъдеш роб, защото така ти харесва! -
Браво!!!
Среднощни поздрави! -
Хубави мисли и на мен ми хареса есето.
Поздрави! -
свободата е отговорност...понякога непосилна...
много хубави мисли прочетох...харесва ми написаното... -
Цитатът от "Немили-недраги" казва, че истински свободен е този, който няма какво да губи.
Свободата е право на избор. Обвързване, което ти дава крила за полет...
Това разбрах от есето ти, Капка, и съм напълно съгласна с теб.
А доколко е сполучливо, не съди от количеството посещения.
Те невинаги са критерий за стойностите на една творба.
Това разделение по жанрове в този сайт се отразява неблагоприятно.
В "Хулите" всички видове творби са на една страница и човек поглежда - от лирическия стих - до откъси от романи.
Благодаря, че спря до мен, та прочетох това прекрасно есе, с дълбоко философско съдържание.
Поздрави! -
Определено последният ми опит за есе не се хареса!
Ще опитам нещо друго! Лека нощ! -
едно достойно зрънце в тази безпределна тема
-
"Недей така, момиче малко,
в тоз ранен час, луната е тъй жълта,
и таз възхита твоя
дали пътеката ми няма да обърка!"
Прекрасно и репликата и разказа.
Ето моята реплика:
Луната нека да е жълта,
звездите нека да блестят,
любовта не бива да е мъртва,
не бива чувствата да спят! -
Трябва да го прочета още веднъж!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
