Свободата да гласуваш, свободата на лично пространство, свободата да бъдеш себе си, свободата на жените да бъдат равни на мъжете, свободата да обичаш, свободата да изповядваш собствената си религия. Истината е, че съществуват хиляда, дори милиони подобни словосъчетания, но някак най-важното от тях е свободата да живееш свободен. Толкова просто на думи, а всъщност почти невъзможно. Мислиш си, че имаш право да вземаш своите решения, но не е вярно. Същността ти е заклеймена с нещата, които трябва да правиш, да разбираш и да говориш, а накрая да ги преповтаряш на хората след теб, които вече ти сам да „обучиш“. Вътрешно се опитваш да се самоубедиш, че правиш това, което ти искаш, но знаеш, че истината е доста надалеко. Всички сме хора, на една и съща земна повърхност, имаме сърца, душа, тяло и това ни прави вътрешно еднакви. Нормално е да се различаваме – цвят на кожата, характер, разбирания, сексуални предпочитания, религия, но кой решава кое е правилно? И правилно ли е да се отритваме, да се убиваме, да се съдим заради неща, които очевидно не зависят от нас? Защо чернокожите са непрекъснато делени от белите или от другите раси? Защо една религия е по-лоша от друга? Защо да се влюбиш в човек от същия пол е болест? Кой е казал, че сега света е „правилен“ и другите неща са „грешни“? Не го пише никъде. Нали уж всички сме равни и имаме еднакви права? Ами ако погледнем нещата от друга гледна точка. Чернокожите да поробват белите, да е нормално да не вярваш в бог, жените да управляват и да потискат мъжете като им отнемат правата и хетеросексуалните да са табу. Тогава това ще приемаме за „правилно“. Човек се ражда със собствени убеждения за света около него. И както един не може да промени друг, така и обратното, и тогава идва потискането, малтретирането, убиването, отхвърлянето, което единствено показва колко лесно се манипулират хора със слаб характер и повърхностно мнение. Оттук си правя извода, че хората никога няма да узнаят що е свобода, докато не разберат, че те я притежават и всичко зависи само от тях.