Изгревите не залязват, нали?
На мой въпрос: "Къде се губиш?", приятел ми отговори: "Някъде в себе си..."
Винаги ми е било интересно колко е голямо, колко е дълбоко това понятие "някъде в себе си"... аз не мога да го определя и затова ми е много трудно и... тъжно донякъде като получа подобен отговор. Но мисля, че единственият "виновник" за това могат да са само чувствата. Хубаво ми е да чувствам, а най-хубаво ми е да знам какво чувствам... защото често не знам как да опиша чувствата си, как да ги назова... - Но нима мога да опиша чувства и да им дам име...? ... И мисля, че от там идват всичките ми въпроси и обърквания. Та... тези негови думи "някъде в себе си" ме накараха да се замисля за това колко сме раними и уязвими, а същевременно и облагодетелствани ние, хората, от този дар от Бог - да чувстваме. И това може би е едно от важните за мен неща... да чувствам, не бих го заменила с нищо. Защото чувствам, следователно живея... но често това наше качество, ако мога до го нарека така, ни кара да сме объркани и да не знаем къде сме. Тук се намесва случващото се около нас и с нас... хората около нас и отношенията ни с тях, които често са доста объркващи и недоразбрани.
Така... главните причини за нашите щастие и тревоги са чувствата и отношенията помежду ни. Както го описвам... сигурно изглежда сложно, но дали не сме ние тези, които усложняваме нещата...? Не знам... имам си такава теория, че когато се чувстваш изгубен и не на място, трябва да си зададеш въпрос (и сам на себе си), защото единствената възможност да получиш отговор е като зададеш въпрос... При мен този въпрос е: "Изгревите не залязват, нали?"... защото в моя свят изгревите не залязват, а във вашия? :)
© Ваня All rights reserved.