Женската хубост в „Илиада” С настъпването на пролетта сякаш дърветата се
събудиха от своя зимен сън.Лъскави зелени листа прикриваха крехките им
клони.Най-хубавото от всички дървета бе черешовото – току-що со едно от
листенцата му разцъфна нежно розово цветче.Каква красота!Жалко, че до това
обикновено на пръв поглед творение на природата се разстилаше грозен трънак.
Нима това не е същата картина като в омировата „Илиада”?Да, същата е.Красотата
на Елена успява да заплени всички, но жестокостта на войната засенчва нейната
собствена прелест, въпреки че целта на това събитие е победителят да отнесе със
себе си тази прекрасна жена.Защото това, което най-много съблазнява човека е
красотата. Любовта на Елена към Парис я прави още по-красива.Но не е ли
помрачено тяхното щастие от войната?Хиляди войни намират смъртта си само за да
могат да се докоснат до съвършенството.Красотата е най-великото чудо на всички
чудеса!Тя е едно от най-великите природни явления, като слънчевата светлина,
пролетта или отражението в тъмната вода на сребърната луна.Елена не е била
по-хубава в момента, когато любовта се е докоснала до сърцето й и никога не би
била по-прелестна.Красотата е мимолетна и си отива тъй бързо, трябва да й се
радваме докато я притежаваме.Обикновените иглики, розите и теменугите бързо
повяхват ала после разцъфват отново.Докато ние хората имаме само един живот и
трябва да се наслаждаваме на красотата си докато я притежаваме – после би било
твърде късно. Ужасната война е като убиец на всичко хубаво.Удошава нежността и я
превръща в безжизненост.Ускорява и без това бързо отминаващата прелест.Тя е като
трънът израснал до изпълнената с живот череша.В тази дълга битка дори забравят
красивата Елена и нейната отминала вече младост и хубост.Те са водени на бойното
поле от други подбуди и не осъзнават загубата, за която са виновни. Не всичко
красиво е дълготрайно.Трябва да му се наслаждаваме докато имаме тази
възможност.Да разрушаваме това съвършенство е грях.Само повърхностните хора не
могат да разберат неговата стойност.