Живота- начин на употреба
Живота е част от ценностната ни система. Това е машина, на която трябва да реагираш навреме, ако не искаш да бъдеш погълнат.
Живота е борба за оцеляване, в повечето случаи по-силния побеждава, но това не е причина слабия да се предава, и да се остави да бъде "мачкан" от по-силния. Не е важно дали си образован или си невеж. Въпросът е, да се вгледаме в малките неща от живота, да ни правят впечатление детайлите, а не да живеем "наготово" и да гледаме само материалното, печалбата и т.н. Винаги трябва да знаем откъде сме тръгнали и докъде можем да (ще) стигнем, и начинът, по който го правим, трябва да е по нашия собствен поглед, през нашата собствена визия за детайлите в живота ( за малките неща).
Живота е низ от детайли, които ние никога не впрягаме в собствена полза. Обичаме големите неща, обичаме да живеем с едри крачки през големите площи с просо, което сами сме си засяли. Но не след дълго разбираме, че това не ни харесва и се връщаме към историята си, за да видим точно в кой детайли сме сгафили.
© Кирил Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Слаба ти е ракията братко. Малко си чел и малко мислиш. Значи живота е в дребното, а. Само в детайлите. Те са най-важното. Има немска поговорка. От отделните дървета не вижда гората. Борова ли е или букова. И детайлите са важни, дребните камъчета понякога прекатурват каруцата. Но големите цели, главното в живота, ако го намери и определи човек навреме за себе си, му служи за ориентир и пътеводна звезда. Има посока, има цел, има мечта и призвание, които е длъжен да се опита да реализира и осъществи. Да даде всичко от себе си, за да ги постигне. Да не съжалява един ден, че не се е опитал, да направи живота си смислен, че не е направил поне опити, много опити да се реализира като творец и човек. Че е проспал живота си напразно, че си е бил дребен човек на дребни цели. ЕДНО НИЩО...Да си каже. Не постигнах много. Направих всичко, което бе възможно и по моите сили но...такава ми е била съдбата. Както са казвали старите римляни,прави каквото трябва, па да става каквото ще.
-
Евала Кире!
-
Явор може да си гледа работата повече
-
Кво да му гледам на текста? И той като граматиката ти...
-
Първо си оправи граматиката, а после ме учи какво било животът...
-
Животът е многоизмерен и разнообразен...
Не можеш да го сместиш в няколко реда
Животът Е не само в тези човешки тела, които обитаваме, с включена опция от безброй ограничения...
...
-
Съгласна съм, че в живота от значение са малките неща, детайлите, защото често пъти в тях се крие най-същественото, мъдростта. Но пък не съм много съгласна, че не е важно дали си образован, или невеж. Защото блатото на невежеството поглъща човека, задушава го и не му позволява да отвори очи за истински важното. Има ли идеали невежият, стреми ли се към постигането на нещо, иска ли да стигне до някъде?! Тривиално звучи, че знанието отключва врати, но "знанието без мисъл е загубен труд, а мисълта без знание - опасност". Истина е, че когато човек сгреши, обръща поглед назад, за да осмисли постъпките си, да ги поправи, но за да може да продължи напред. Защото, според мен, да живееш, значи да се стремиш напред! Поздравче!
-
Не знам, Кире, дали животът е поле с просо. Ако е така, то никога няма да останем гладни (нали просото може да се яде). Обаче истината е, че има адски много гладни хора - не само в буквалния смисъл...А иначе гласувам и с двете си ръце, че най-важното е не само да видим детайла, подробностите в живота, а да успеем и да ги разчетем, да ги обвържем с други такива, да направим мрежа от логични и асоциативни връзки...Тогава ми се струва, че "гладът" няма да е толкоз ширнал се по света...
-
до къде можем да стигнем , а не че ще стигнем. Това исках да кажа, защото когато човек си мисли, че е нещо повече от останалите, че е постигнал нещо повече от останалите, тогава най-често, той осъзнава, че си е същият. просто неговата ценностна система се е променила
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
