Животът е миг от вечността!
Все недоволни хора има покрай мен. Все за всичко аз вината нося. Все на обстрел съм за хиляди недоразумения, но казах им вече "Стига толкоз!".
То не беше упреци жестоки, то не бяха викове в пристъп на гняв, но отскоро си вирнах нослето малко по-нависоко, но не от самочувствие, а за да си свиркам в знак на безразличие. И уж ме пооставиха, дано не е за кратко.
Майка ми, възрастна и болна, отрудена жена, вече пенсионерка, все изнервена из къщи броди и чуди се за какво да ме "счепка".
Мъжyt ми по цял ден го гонят: "Това свърши, а не, по-добре първо другото!"
Прибира се изтощен от тичане и мене почва, за да си излее всичкото.
Синът ми, сладък малък "мъж", расте и хубавее, гордея се с него. Само той ми е утеха, но с другите - трудно се живее.
Житейски проблеми, ще кажете, има си всеки. Да, но за мен не е така. Животът, мили хора, става от ден на ден по-тежък, а ние си мислим, че някой друг вина носи за това. Животът е такъв, какъвто сам си го направиш! Не мисля точно така. Вземат те на работа и те почват. И ден спокойствие не ти оставят. Почивка кратка за ден, нима ще ти стигне да се успокоиш...
Саморазрушаваме се по този начин. И докога ще издържим така?
Животът е миг от вечността. Всеки от нас е нужен на света. Той е любов! - Или поне вярваме, че с такова чувство е създаден.
Не съм черногледа, нито песимист! Това е моят живот, пречупен през призмата на реалността! Мечти имам милиони, но в това ежедневие, в което аз живея, са просто невъзможни! Свиркам си, дори си пея. Правя се, че всичко лошо е само за момент. Все чакам да изгрее Слънце... И какво накрая, пак скандал за нещо!
Стига вече! Не така! Животът трябва да е песен, а не такава лудница на колела!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
